В къщи го чакат жена му и синът му. В гаража с малки автомобилчета на синчето вече навярно има нови повреди, които не могат да се отстранят без бащата. И като си спомня за Петка, за Пьотър Алексеевич, Резанов плавно натиска педала на газта.
Тежко натовареният самосвал фучи и ускорява своя бяг. Десетте огромни колела послушно размотават рулото на пътя. Насреща тичат весели млади кленове с разперени ръце-клони. Шумят за поздрав, но нима от грохота на двигателя можеш да ги чуеш? Алексей поглежда бензиномера: резервоарът е пълен до половината. Няма нужда да се отбива на бензиностанцията и да чака на опашката.
Автострадата тук е права като стрела, оградена е със специална мрежа срещу случайните двуноги и четириноги „нарушители“. „Може и да си почина“ — мисли си Алексей.
Късната вечер сгъстява сенките. Скоро ще трябва да включи габаритите.
Внезапно пред челното стъкло се мярва някаква сянка. Алексей още не е успял да я съзре както трябва, а кракът му автоматически натиска докрай педала на спирачката, ръцете извъртат кормилото.
Рязък писък пронизва слуха. Свирят спирачките. Колата се поднася. Алексей полита напред, зъбите му се удрят в кормилото, той чувства как предпазните колани се впиват в тялото му и вижда пред колата неизвестно откъде изскочила човешка фигура. Последното, което се запечатва в съзнанието му, е бледото вдигнато нагоре лице и протегнатата напред, сякаш за защита, ръка на човека.
… Когато автоинспекторът и линейката на „Бърза помощ“ пристигнаха едновременно на местопроизшествието, Алексей Резанов беше в безсъзнание. Лекарите установиха мозъчно сътресение и счупване на две ребра. В чекмеджето на кабината намериха омачкания пътен лист, един недояден сандвич и две малки автомобилчета.
Автоинспекторът дълго размишляваше върху причината за произшествието. Колкото и да оглеждаше пътя пред самосвала, не успя да открие нищо, което можеше да даде ключ за разгадаване на станалото. Беше твърдо уверен, че не е било възможно на автострадата да излязат хора или животни. Натрапваше се версията, че шофьорът е задрямал и неволно е извъртял кормилото, а чак след това е натиснал спирачката.
Внезапно инспекторът се спря и светна пред себе си с фенерчето. Той видя нещо, от което гърлото му в миг пресъхна. Върху лявата половина на мощната, огъната от удара броня се виждаше дълбоко хлътнал отпечатък от човешка длан…
Минаха още няколко секунди, преди инспекторът да преодолее изумлението и да изтича към колата си. По радиотелефона той повика дежурния от градското управление на ДАИ.
Скоро на местопроизшествието пристигнаха още две коли. В първата беше следователят, а във втората — огромен автофургон със синя ивица отстрани и надпис „Милиция“ — се намираше подвижната криминална лаборатория. От нея излязоха двама мъже с еднакви светли шлифери. Единият, нисичък и слаб, носеше куфарче; на врата на втория, пълен, висок и червендалест, се люшкаха на ремъците си няколко фотоапарата и светкавици с рефлектори. В дясната си провесена надолу ръка той носеше още един фотоапарат с телеобектив — истинско малко оръдие. Към фотоапарата беше прикрепена дълга жица, която изчезваше в недрата на фургона-лаборатория. Други две жици свързваха фургона с гирляндата от фотоапарати и светкавици, които се олюляваха на гърдите му. Изглеждаше, че целият този човек е само придатък към лабораторията, един от нейните апарати, свързан посредством жици с другите й части. Той няколко пъти обиколи смачкания камион. В същото време следователят и вторият експерт изучаваха пътния лист.
Защракаха затворите на фотоапаратите. Снимките се правеха в невидимите лъчи на спектъра — инфрачервени и ултравиолетови, — за да се открият и ония неща, които не се забелязват с просто око и които след време могат да се видоизменят или изчезнат.
След това експертите измериха мястото на произшествието. Лъчите на фенерчетата затанцуваха като светулки по асфалта и по земята край банкета. Някой извика:
— Насам!
Инспекторът забърза по посока на гласа. Експертът и следователят се бяха навели над земята и разглеждаха някакви следи, оставени от мъжки остроноси обувки с грайферни подметки. Вторият експерт вече приготвяше гипс, за да вземе отпечатъци.
Откриха следи и от другата страна на трасето. Като измери разстоянието между следите и определи дължината на крачката, експертът изчисли по таблицата ръста на човека, пресякъл автострадата. Оказа се, че е малко над среден — около метър и осемдесет.