Выбрать главу

— Юрий не е могъл да направи това! — извика Аля.

— Убил е едно шимпанзе, за да изучи строежа на мозъка му. Заради него при автомобилна катастрофа е загинал човек.

— Трябва да кажа — намеси се Михаил Дмитриевич, — че Юрий е виновен за произшествието на шосето не повече от малчугана, който изтичва на уличното платно пред някой автомобил. По всяка вероятност дори не подозира какво е станало.

Аля внимателно погледна неочаквания си съюзник, на когото вече възразяваше Александър Николаевич:

— Още по-лошо.

— За нас двамата — разпалено рече Михаил Дмитриевич. — Не сме го програмирали, както трябва!

— И затова е задигнал от лабораторията епруветките с микроби?…

— Едва ли ги е задигнал, за да развъжда зайци през свободното си време — меланхолично забеляза полковникът.

— Той няма да направи нищо лошо — каза Аля.

— Мислите ли?

— Сигурна съм. Изобщо не е такъв, какъвто си го представяте.

През прозореца падаше широка ивица светлина. В нея попадна къдрица от косата на Аля и заблестя като злато. Широкоплещестият оперативен работник, който стоеше до вратата и пристъпваше от крак на крак, погледна младата жена. Може би си спомни за онази, която го чакаше в къщи.

— Но разберете и нас. За всяко същество се съди по неговото поведение. А поведението на супермозъка беше опасно. Ако си помислим какви възможности има…

Аля отрицателно поклати глава.

— Не, не, той не е способен да причини зло!

— От негово гледище това съвсем не е зло — намеси се Александър Николаевич. — Експеримент — и толкоз. Например заразяване на хора с различни болести, отравяне на резервоари. А после с любопитство може да наблюдава как се разпространяват микробите и как човешкият организъм се бори с тях.

— Аз го познавам по-добре.

— Глупости! — убедено каза Александър Николаевич. — Не можете да го познавате. Дори не знаехте кой всъщност е той.

— За мен това няма значение.

Тя дори не забеляза, че повтаря думите на Михаил Дмитриевич, а той многозначително изгледа Александър Николаевич и рече:

— Може би си струва да запомните думите й…

— Защо? Това ще ни помогне ли да го заловим? — иронично попита Александър Николаевич.

— Не бих се учудил.

Полковник Тарнов разбра, че е дошло време да сложи край на спора им, и се обърна към Аля.

— Най-добре за всички ще бъде, ако ни помогнете да го намерим и задържим.

— А вие мислите ли, че самият той го иска? — глухо попита жената.

— Не, не го иска — каза полковникът. — Но трябва да разбирате, че заради сигурността на хората няма да се спрем дори пред крайни мерки.

— Какво значи това?

— Ако окаже съпротива, може да си има неприятности.

— Не разбирам.

Михаил Дмитриевич се наведе към нея:

— Съгласете се.

Аля недоверчиво обърна поглед към него:

— Още не сте ми казали за какво ви е той.

Александър Николаевич искаше да каже нещо, но полковникът лекичко го побутна за лакътя, като сочеше с поглед Михаил Дмитриевич: нека говори той.

— Трябва да разберем какви намерения има и да му разясним в какво се състои безопасността на човека.

Полковникът остана доволен от формулировката на Михаил Дмитриевич и се помъчи да я запомни. Жената намери друго решение:

— Като се върне, сама ще поприказвам с него за това.

Широкоплещестият оперативен работник с уважение я погледна.

— Но дотогава могат да го ранят — каза Михаил Дмитриевич, като се проклинаше.

— Милицията няма да посмее да наруши законите.

— Законите се отнасят за хората — напомни Александър Николаевич.

Аля разбра безизходността на положението си и каза с отчаяние:

— Та аз нямам никаква представа къде може да е.

Михаил Дмитриевич веднага й повярва, но полковник Тарнов реши да уточни:

— Може би знаете поне града? Нима никога не ви е казвал откъде идва при вас?

— Никога.

В разговора се намеси Елбор Георгиевич. Лицето му с правилни резки черти изведнъж стана учудващо меко и леко печално, сякаш изпод грима се бе подал истинският му образ.

— Толкова много го обичате, че човек дори може да ви завиди. Но не бива да забравяте, че в ръцете си той има „опасни играчки“.

— Не! — Аля се задъха от вълнение. — Юра никога няма да навреди на хората!

— Засега това са само думи…

— А с какво мога да ви помогна?

— С много неща — тихо каза Елбор Георгиевич. — Като начало ще ни разкажете по-подробно за навиците му. Интересуват ни най-дребните подробности на неговото поведение…

Два дена след посещението в жилището на Аля сътрудниците на полковник Тарнов зарегистрираха в града няколко десетки случая на заболяване от някаква нова, още неизвестна на медицинската наука болест. Тя приличаше на коремен тиф, протичаше в остра форма. Болните вдигаха температура до четиридесет и дори до четиридесет и един градуса. Лекарствата почти не помагаха, само леко забавяха развитието на болестта.