Полковникът повика на разговор инженера, който отговаряше за сигналната система. Той беше млад човек, наскоро завършил машинно-електротехническия факултет на политехническия институт. Очите на посетителя бяха спокойни, но по бузите му пламтяха алени петна.
Тарнов зададе няколко от задължителните въпроси, после попита:
— Не ви ли е трудно сам да обслужвате цялата сигнална система?
— Не — малко нерешително отвърна инженерът. — Виждате ли, цялата мрежа има два извода: към пулта за управление и към контролния екран. Екранът показва всяка неизправност, а изчислителното устройство я класифицира. Ако не е по силите ми да отстраня повредата, винаги мога да повикам монтьорите от пункта за обслужване.
Полковникът погледна в светлите му, почти прозрачни очи. Те приличаха на две бистри мъниста, постоянният им блясък ослепяваше и омайваше.
„Говори естествено, умее да скрива вълнението си“ — помисли си полковникът. Той се досещаше за причината на вълнението, знаеше, че инженерът очаква един въпрос, на който е приготвил отговор. Но Тарнов не бързаше с този въпрос. Първо трябваше да подготви почвата.
— Женен ли сте?
— Ерген съм — отвърна инженерът, като криеше глава между раменете, сякаш се признаваше за виновен.
— Това ли е първото ви работно място след завършването на института?
— Да.
Устните на инженера затрепериха. Той мръщеше чело, като се опитваше да отгатне следващия въпрос.
— Дадоха ми чудесна характеристика за вас — ободрително каза полковникът.
Лицето на инженера силно се изчерви. Дори шията му стана алена.
— Как ще обясните, че сигналната система в книгохранилището не е задействала?
— Проверих я, но не можах да открия никакви дефекти в конструкцията. Трябвало е да задейства.
— Може би някаква повреда?
— Контролният екран е в пълна изправност. Той щеше да я покаже.
— Излиза, че нито един външен човек не е могъл да влезе в книгохранилището.
— Да.
— И трябва да търсим престъпника сред сътрудниците на библиотеката, които познават устройството на сигналната система?
Мълчанието на инженера беше достатъчно красноречиво. Чуваше се леко бръмчене — една муха, попаднала между крилата на прозореца, се блъскаше в стъклото. Бръмченето престана — отверстието на дезинфектора я погълна.
— Колко от сътрудниците останаха след работа тоя ден? — попита полковникът.
— Двама. Степанова, която завежда трети отдел на архива, и аз.
— Кога запечатахте книгохранилището?
— В двадесет и един часа. Там всичко беше наред.
— А защо Степанова остана в библиотеката?
— Не знам точно. Навярно с разрешение на директора… — Той помисли и припряно добави: — Степанова отдавна работи в библиотеката…
— Познава ли устройството на сигнализацията?
— В общи линии.
Дойде време за неприятния въпрос. Полковникът се помъчи гласът му да звучи естествено:
— Библиоман ли сте? Колекционирате ли книги?
Макар че се беше готвил за този въпрос, инженерът трепна като от удар. Всички предварително подготвени думи мигом изхвръкнаха от главата му.
— Колекционирам. Какво от това? — предизвикателно попита той.
В този миг полковникът напълно повярва в невинността му.
— Недейте се вълнува — каза Тарнов. — Разберете ме правилно. Някой все пак е влязъл в книгохранилището.
— Това ме измъчва не по-малко от вас — обади се инженерът. — А и не само мен.
— Моля ви, проверете още веднъж цялата сигнална система — каза полковникът, като изпращаше посетителя до вратата. — Ако все пак откриете неизправност, съобщете ми.
Инженерът си отиде, а той дълго и безуспешно се мъчеше поне за малко да се отвлече от произшествието в книгохранилището. Такова нещо се случваше за пръв път в дългогодишната му служба. Глупав, абсурден случай! Опитен крадец с „квалификация“, която му позволява безшумно, въпреки сигнализацията да влезе в запечатано помещение, не би се заинтересувал от книгохранилището, а щеше да си избере плячка съобразно риска. Полковникът поиска бързо да установят какво е изчезнало от книгохранилището.
Той притегли към себе си книжата и отново започна да чете заключенията на експертите за произшествието на шосето, но пак не намери в тях нито една нишка, за която би могъл да се хване. Вече се накани да си върви в къщи, но в същото време иззвъня телефонът.
— Другарю полковник — доложи лейтенант Марченко, — обаждам се от Института по експериментална генетика. В лаборатория номер девет е станала кражба.