„Родителят се взира в своята рожба — помисли Михаил Дмитриевич за себе си в трето лице. — В своята рожба, която е престанал да разбира. Или все още е възможно да я разбере?…“
Той остана недоволен от мислите си: „Ако не го разберем, на какъв контакт с разумни същества от друга планета можем да се надяваме? Той е дете на човешкия разум, човешки син е. Но дали разбираме, както трябва, поне собствените си деца? Поне себе си?“
Чу се проточен слаб тътен, заглушен от двойните прозорци. В синьото небе остана чезнеща ивица. От малкия ракетодрум бе излетял кораб към Луната.
„Изяжда още една порция атмосферен озон — мислеше си Михаил Дмитриевич, като изпращаше с поглед кораба. — Колкото и да усъвършенстваме корабите си, те разрушават атмосферния щит, а засега все още не го възстановяваме, както трябва. И излиза, че всяка нова крачка напред струва късче живот. А супермозъкът не е крачка, а скок напред. Над пропастта или в пропастта?“
Много жалко, че не можете да посочите автора на лекарството — каза Михаил Дмитриевич и си помисли: „Дали ще станем поне мъничко по-близки след неговото посещение? Правилно ли ще изтълкува поведението ми или ще реши, че не съм разбрал кой е пред мене? Това е много важно. Нали по пътя насам е трябвало да допуска, че ще се опитам да го задържа.“
— Не съм упълномощен — отвърна гостенинът и рязко стана от креслото.
Надигна се и Михаил Дмитриевич. Сега той си позволи да погледне госта в очите. „Всичко разбира. Може би дори повече, отколкото си мисля. Във всеки случай знае, че се преструвам, че не съм го познал. Но ще разбере ли защо по-постъпвам така?“
Ала Михаил Дмитриевич веднага се засрами от собствените си съмнения. „Излиза, че не вярвам в него? Не вярвам в сина си, когото съм създал толкова могъщ, че да умее да върши недостъпни за мене неща? А когато намерението ми се осъществи, уплаших се…“
Той бавно протегна ръка, Юра внимателно я стисна.
Сянката на Михаил Дмитриевич лежеше между тях като очертания на пропаст, ръката му приличаше на мост над нея…
Като излезе на улицата, Юрий седна на една пейка в градинката. Михаил Дмитриевич го виждаше добре от прозорците на жилището си. Юрий седя неподвижен повече от час. През това време, ако искаше, ученият можеше да повика тук полковник Тарнов и неговите помощници.
Юрий почака, докато край пейката мина Михаил Дмитриевич, който внимателно носеше издутата си чанта. Ученият не гледаше към него и старателно се преструваше, че не забелязва никого.
Юрий стана и го повика. Михаил Дмитриевич се спря, обърна се с лице към него.
— Стори ми се, че непрекъснато ви се искаше да ме попитате нещо, но не се решихте — каза Юрий.
Очите му станаха лукаво-весели, сякаш бе научил за събеседника си нещо много смешно и се готвеше да му го разкаже.
— Прав сте. Исках да науча как мислите, какви алгоритми лежат в основата на мисленето ви. Как стигнахте до неочаквани изводи?
Погледът на Юрий се промени. В него се появи безразличие.
— Вече съм се опитвал да формулирам това на хартия. Но засега от формулировките нищо не излиза. Или не знам достатъчно добре езика, или в него не достигат думи. Всичко се свежда до стремежа ми колкото мога по-малко да разчленявам. Опитвам се да възприемам околния свят като неразривно цяло. Нали е тъкмо такъв.
— Да възприемаш не значи да мислиш — възрази Михаил Дмитриевич.
— Всяко живо същество възприема околния свят посредством сетивата си — отвърна Юрий, — но на този първичен етап не може да почувства света цялостен, обособява дадени части. А когато мисли, човек обособява отначало участъка, над който размишлява, после — елементите за размишление.
— Ако разрешите, ще преведа думите ви на професионалния научен език. — Михаил Дмитриевич стеснително се усмихна. — Мозъкът избира информацията, необходима за решаване на дадения проблем, и отхвърля всичко несъществено.
Ами ако сред „несъществената“ информация е и онази, от която зависи истинското решаване на проблема? — попита Юрий.
— Да, случват се и такива неща — съгласи се Михаил Дмитриевич, като пристъпваше от крак на крак. — Но нали мозъкът е способен да преработва само определено количество информация. И тук нищо не може да се направи…