— Не разчитам на постиженията на космическата биология.
— А на какво разчитате?
Юрий мълчаливо сви рамене и се извърна. Евалд Антонович никак не се смути.
— Знаете нещо, неизвестно на съвременната наука?
— Всичко зависи от гледната точка.
Евалд Антонович реши, че Юрий хитрува, за да избегне отговора.
— Разбирахме се по-добре, когато бях болен.
— Тогава размишлявахте повече.
— В науката е прието първо да се натрупат факти, а чак след това да се размишлява над тях.
По лицето на Юрий се появи насмешлива усмивка.
— Нима природата не е натрупала достатъчно факти? Всеки миг тя прави безброй експерименти. Има над какво да се размишлява, нали?
— Това е демагогия! — извика Евалд Антонович.
Юрий пропъди насмешката от лицето си и примирително докосна ръката на своя събеседник:
— Представете си един затворен свят и живеещите в него същества: микробите в капка вода или в епруветка, хората в ракета, на Земята, в звездната система — все едно къде, но в затворено пространство. Могат ли микробите да научат за себе си нещо съществено, ако не излязат извън пределите на капката или епруветката?
— Добър ден, Виктор Олегович!
Кустович вдигна от книжата голямата си, късо подстригана глава и веднага позна госта. Намръщи се и каза:
— Професорът умря.
— Знам. Идвам при вас. Сега нали вие ръководите лабораторията?
Кустович наведе глава настрана, което навярно трябваше да означава потвърждение, и очаквателно погледна госта отдолу нагоре. Гостът разбра „поканата да се изкаже“ и започна без заобикалки:
— Ако помните, аз съм лекар.
С едва забележимо движение на главата Кустович потвърди, че помни.
— Правим изпитания с нов вид заместител на живата тъкан. Той е нужен за протезиране на вътрешни органи. Трябва да поработя няколко дена с апаратно-студийния блок на вашата лаборатория.
— Формулата на тъканта? — попита Кустович.
Гостът разстла върху бюрото на Кустович дълга лента, изпъстрена със знаци. Виктор Олегович дълго я изучава.
— Не разбирам защо тук има бензолов пръстен, а тук — фероокис — избоботи той. — Пък и цялата лява половина, да прощавате, е пълна глупост. Защо да ангажираме напразно хората и апаратите? Нека „проиграем“ вашата формула на изчислителна машина — и сам ще се убедите, че такава тъкан е немислима. Веднага ще се разпадне. — Той погледна госта и замълча. — Впрочем, ако искате, работете без помощници. Или вземете свои. Припомнете ми как се казвате.
— Юрий Юриевич. Значи разрешавате?
Кустович сви мощните си рамене, което означаваше: вече казах всичко. Юрий рязко промени темата:
— А какво показа проверката на вашата хипотеза? Доколкото си спомням, не беше безинтересна.
— Първите опити преминаха успешно — омекна Кустович. — Бромфлуорните съединения правят пластичния белтък по-устойчив. Ако ви интересува, мога да ви разкажа и по-подробно.
— Интересува ме.
— Е, тогава елате в лабораторията.
Кустович не само разказваше, а и показваше образци от синтезираните белтъци, обясняваше етапите на синтезирането им.
— Ето откъде можете да изберете образци за вашите заместители — „между другото“ подхвърли той и изведнъж силно се изчерви.
— Твърде близки са до естествените — възрази Юрий, „без да забелязва“ смущението му.
— Но това е добре.
— Не съвсем. Тъканта трябва да служи като стимулатор и на самия орган, и на взаимодействуващите с него системи.
— Не ви разбирам добре — призна Кустович. — Но можете да си поръчате белтък с определени качества. Ние правим изследвания и по поръчка. Пренареждаме аминокиселините като кубчета. Променяме състава им…
— И въпреки това произвеждате изкуствени тъкани върху естествена основа. Дори когато искате да ги направите по-добри от естествените.
Кустович пристъпваше от крак на крак.
— А как иначе?
— В такъв случай измененията ще бъдат незначителни и несъществени. Опитайте се да направите къщи от пясък или автомобили от глина. Усъвършенствувайте ги, колкото искате, както искате, променяйте конструкцията им — това не са играчки. Ще постигнете успех само ако промените самата основа, самия материал.
— Правим, каквото е възможно — каза Кустович и заприлича на обиден хлапак. — Но щом искате да работите по ваши рецепти, моля ви се. Да видя какво ще излезе.
Юрий включи инсталацията за радиоактивационен анализ и рефрактометъра. Наведе се над окуляра, започна да върти ръчката за настройване. Долу, от синкавата мъгла, изплуваха колонки с цифри.
Той остана доволен от резултатите на изследването. Вдигна края на маркуча, който се виеше от реактифиционната колона, и го пусна в една празна стъкленица, след като свали от нея станиола. После отвори крана. Съдът започна бавно да се изпълва със сребриста като живак, лепкава течност.