— Ето че се върнах, за да ви разкажа… — Той се обърна, за да види още веднъж лицето на Аля. Тя му смигна и внимателно затвори вратата на кабинета. — Питахте ме защо роботът не яде моркови? Струва ми се, че сега знам отговора на тази гатанка.
Микроавтобусът спря пред главния вход на космодрума. Оттук се виждаха добре сградите на техническите служби, кабелзареждащите кули, стартовите ферми.
Аля погледна Юрий. Никога не го бе виждала такъв. За пръв път, откакто се познаваха, дълбока истинска бръчка прорязваше мощното му чело, в очите му проблясваше мъчителен размисъл.
Сигомът си мислеше:
„Как мога да й помогна? Да залича от мозъка й спомена за мене, както смятах да направя едно време? Тогава наистина можех да сторя това. Тогава още не знаех добре, че паметта на човека е самият той. Не току-тъй в кръвта си хората имат морска сол — като спомен за люлката, в която са се родили…“
„Какво става с мене? Как да разшифровам състоянието си? Едновременното включване на противоречиви програми създава нови, непредвидени програми…“
Но и докато мислеше за всичко това, докато страдаше от болка и тъга, стократно по-голяма от всяка човешка болка, Юрий не преставаше да бъде, какъвто беше — сигом. Един от участъците на мозъка му продължаваше да работи в определения режим, да мисли за Програмата, вложена от хората в него, за целта, която му бяха поставили и която сам си бе поставил:
„Всичко е пресметнато. Ще вляза в подпространството в момента на Великото противостояние. Само тогава ще мога да открия гърлото…“
„81257650064–25 + 1730685904236 + (300008670015 — 187).999265008…“
Отново и отново мислите му се връщаха към хората, които напускаше, и към тази жена, която обичаше него, сигома, но дори в мислите си не го наричаше с тази дума. Той знаеше, че преди Съвета, на който се решаваше въпросът за неговия полет към гърлото, Аля бе казала на Михаил Дмитриевич: „Той трябва да лети. Това е станало смисъл на живота му.“
„Как мога да й помогна сега?“ — мислеше си Юрий и не намираше отговор. И вместо по-бързо да се сбогува с нея тук, пред входа, та по-бързо да сложи край на мъката, той стоеше безпомощен и само за да не мълчи, казваше съвсем не онова, което искаше и трябваше да каже на прощаване.
— Знаеш ли, разбрах една важна истина, известна на всички хора. Нашият общ познат Михаил Дмитриевич — Юрий погледна учения, който вече бе слязъл от колата и пристъпваше от крак на крак, но не се решаваше да ги подкани да побързат — щеше да каже, че новото е зле забравено старо.
При тези думи Юрий прехапа устни и много заприлича на Михаил Дмитриевич.
— Както се оказва, още учените от древността са разбирали, че човекът не е само син на Земята, но и дете на космоса. Той, както и всичко на Земята, както и самата Земя, е роден от космоса. Значи здравето и животът му са неразривно свързани с него. Но започнали твърде много да превъзнасят тази истина, пременили я в сърмени дрехи, нагиздили я, начервили я — с една дума, превърнали я в нейна противоположност, в догма. Забравили, че човекът във всичко зависи от Земята, от нейното магнитно поле, от състоянието на нейната атмосфера, че живее в обществото и се подчинява на неговите закони, и започнали да свързват цялото поведение на човека, неговата съдба с разположението и движението на светилата. Така истината, превърната в догма, взела да служи на шарлатаните…
— Хороскопите ли? — попита Аля.
По интереса, изписан на лицето й, той разбра, че е успял поне малко да я откъсне от тъжните мисли.
— И хороскопите. Те предсказвали онова, което не можело да се предскаже, без да се държи сметка за земните условия. А нямало подходящ инструмент, с който да се обработят огромните количества информация. Натрупвали се грешки. Хората престанали да вярват в хороскопите. И както често е ставало, заедно с водата изхвърляли и бебето. Сега започнали да свързват съдбата на човека само със Земята, със земните условия. Трябвало да мине много време, хората трябвало да излязат в космоса, та отново да открият старата истина, че са деца на космоса, че болестите не могат да се лекуват ефикасно, ако не се държи сметка за излъчването на звездите, че със слънчевата активност е свързана изменчивостта на микробите и вирусите, че потоците от космически частици влияят върху всички биологични процеси. Приказното ковчеже, в което е скрита тайната на живата вода, тайната на произхода и безсмъртието, се намира извън пределите на Земята, на Слънчевата система…
— И на Вселената?
Той се усмихна:
— Вече ме изпреварваш, бебче. Помниш ли, веднъж ти разказвах за птицата, за пеперудата, които трябва да пуснеш вън от стаята, за да ги спасиш?