Сега, разбира се, всички знаят какво са това пришълците. Но тогава, аз помня, че половината от пристигналата комисия смяташе, че подобни твърдения са несериозни и предлагаше разследването да се предаде на военните и пограничните власти. Съмненията изчезнаха едва след като бе открито мястото, където бяха кацали пришълците, и дневника на Стронски.
Площадката, на която те бяха кацнали, бе разположена в котловина, затворена между планините на около 15 километра от замъка Апида. Тя имаше диаметър около 200 метра, бе изравнена и заградена открая с големи каменни блокове. Почвата на много места бе обгоряла.
На площадката намерихме един от задигнатите автомобили, смазан, почистен, но без гориво, няколко предмети от неизвестен произход и с неизвестно предназначение, които бяха веднага предадени за изследване, и най-главното дневникът на Стронски. Дневникът лежеше върху седалката на машината и не бе пострадал нито от влагата, нито от слънцето. Само бе покрит с дебел слой прах. По-голямата част от него са бележки за разкопките. Онова, което е написано за пришълците, не е навсякъде достатъчно разбрано. По-надолу аз цитирам напълно тези записки, като правя коментарии на недостатъчно ясните места.
24 август.
„Хеликоптерът донесе още един автомобил — газка № ЖД–19–19. Пришълците (тази дума за пръв път употреби именно Стронски) лазиха по него, после разглобиха мотора и го натовариха на космическия кораб. (На листа е нарисувано нещо подобно на гъба-мухоморка — силно сплеснат конус. До него за сравнение са нарисувани автомобил и човек. Надпис: «космически кораб». На конуса няколко точки. Стрелките, които сочат към тях, имат надпис — «входове». На върха на конуса надпис: «Оттук товарят», отстрани: «височина 15 метра, диаметър в основата — 40 метра».) Нашият всъдеход още стои долу. Аз разтоварих от него всички продукти. Те не ги пипат. На мен не обръщат никакво внимание. Мога да си отида, но не искам.
(Следва много лоша рисунка, която изобразява, както личи, един от пришълците.)
Не мога да рисувам. Черно дискообразно тяло. Осем крака. Краката са дълги и тънки, с по три членчета. Не виждам нито уши, нито очи, но несъмнено те виждат и чуват отлично. Движат се невероятно бързо — като черни мълнии. Могат да бягат по почти отвесна повърхност като мухи. Интересно е, че тялото не се дели на предна и задна част. Наблюдавах как един от тях, както бягаше, без да спре, изведнъж тръгна встрани, а после назад.
Хеликоптерът донесе крава. Шест пришълци я разгледаха от всички страни. Те са необикновено силни. Един от тях хвана кравата за задните крака и леко я обърна по гръб. Натовариха я на кораба. Хеликоптерът донесе сено, което също натовариха.
Опитах се да ги заговоря по някакъв начин. Не ми обръщат внимание… В кораба има не по-малко от девет пришълеца и три хеликоптера. Все пак ме следят. Отидох до камъните, а един пришълец тръгна след мен, зацвърча нещо, после престана. Аз се върнах…
Един от тях има очи: пет блестящи копчета по края на тялото. Те са разноцветни: синьозелено, синьо, виолетово и две черни…
Донесоха нова машина — «ЖД–73–98», заедно с шофьора Кондратиев. Той е много изплашен. Казва, че спал, а после се пробудил от шума на витлата. Обясних му, както можах. Натовариха и неговата кола. Кондратиев бяга около кораба, вика, задява се с пришълците. Искаше да ги бие с камъни, но го задържах. Не бива да си разваляме отношенията. Той изпи моя спирт и легна да спи в сянката.
… Един пришълец лови гущери. Много ловко. Бяга на три крака, а с останалите лови по два-три гущери наведнъж.
Натовариха цяло стадо овце — десет парчета и огромно количество сено. Вече са успели да научат с какво се хранят овцете. Умни същества! Очевидно искат да откарат живи крави и овце. Нашата газка също я натовариха, но продуктите ми оставиха. Също разбират!…
Какво ако и аз отлетя? Утре ще се опитам да се договоря с тях или да проникна в кораба. Или няма да позволят?
Хеликоптерите им имат по два винта. Понякога по четири. Дължина на тялото — 8 метра. Направени са от матовочерен материал без шевове, според мене не е метал. Не разбирам как да вляза вътре. Не се виждат никакви врати.
Кондратиев си отиде. Исках да пратя по него записка — отказа. Уговаряше ме да си идем заедно. Отиде си без всякакви пречки. Можеше дори да вземе газката. Ще трябва да летя. Такова нещо се случва веднъж в живота.