Доста време отива да се прочетат двайсет и осем тома, всеки от по триста страници, при това малцина са творците, които могат да задържат вниманието на читателите си при подобен обем. Но Осуалд бе успял да го стори. Повествованието навсякъде запазваше аромата си, темпото рядко се забавяше и почти без изключения всеки нов епизод, независимо дали е дълъг или кратък, на каквато и да е тема, се превръщаше в чудесен, самобитен малък разказ, завършен и самостоятелен. Накрая, когато прочетеше последната страница от последния том, човек изпитваше възторженото чувство, че не е изключено да се е запознал с една от най-значителните автобиографии на нашето време.
Ако разглеждаме дневниците само като хроника на любовните приключения на един мъж, несъмнено те нямат равни на себе си. В сравнение с тях мемоарите на Казанова са като скучно енорийско списание, а редом с Осуалд този знаменит любовник изглежда направо импотентен.
Осуалд не преувеличаваше — всяка страница бе заредена със социален взрив. Чичо ми обаче съвсем погрешно смяташе, че всички сътресения ще дойдат от страна на жените. Къде оставяше съпрузите, унизените врабци, рогоносците? Когато е разярен, рогоносецът се превръща в освирепяла птица и ако дневниците на Корнилиъс излезеха на бял свят без съкращения, стотици хиляди врабци, все още живи, щяха да излетят от храстите. Следователно не можеше да става и дума за публикуване.
Колко жалко. Всъщност толкова жалко, че според мен трябваше да се направи нещо по въпроса. Затова седнах и препрочетох дневниците от начало до край с надеждата да открия поне един завършен откъс, позволяващ да бъде отпечатан, без да въвлече издателя и моя милост в сериозен съдебен спор. За щастие намерих поне шест такива случки. Представих ги на адвокат. Мнението му беше, че те може би не крият опасност, но не се наемаше да го гарантира. И добави, че едно от описанията — „Случка в Синайската пустиня“ — му изглежда по-безопасно от останалите.
Тогава реших да започна с тази случка и веднага да я предложа за публикуване — в края на това кратко предисловие. Ако се приеме добре и няма усложнения, може би ще представя още един-два разказа. Описанието на Синайския епизод е от последния, двайсет и осми том, и носи дата 24 август 1946 година. Всъщност това е най-последното описание от последния том, последното, което Осуалд изобщо е записал, тъй като няма сведения къде е отишъл и какво е вършил след тази дата. Можем само да гадаем. След малко ще ви представя дословно разказа, но най-напред, за да схванете по-добре някои от нещата, които Осуалд говори и върши в тази история, ще се опитам да ви разкажа малко повече за самия човек. Огромното количество изповеди и мнения, съдържащи се в двайсет и осемте тома, създават сравнително ясна картина на неговия характер.
По време на Синайския епизод Осуалд Хендрикс Корнилиъс е на петдесет и една годишна възраст и естествено никога не е бил женен. Обичал е често да повтаря: „Струва ми се, че съм ощастливен, а може и да се каже обременен — с необичайно придирчив нрав.“
В известен смисъл това е вярно, но в някои случаи, особено що се отнася до брака, такова изявление е съвсем противоположно на истината.
В действителност причината, поради която Осуалд е отказвал да се ожени, е просто, че през целия си живот не е бил в състояние да ограничи ухажванията си върху определена особа за по-дълго от времето, необходимо му да я покори. Сторел ли го, интересът му спадал и той започвал да се оглежда за нова жертва.
Един нормален мъж едва ли би сметнал, че това е основателна причина за безбрачие, но Осуалд не е бил нормален. Той не е бил дори нормално полигамен в обичайния смисъл. Честно казано, Осуалд е бил такъв развратник и непоправим донжуан, че не би имало невеста на Земята, способна да го изтърпи за повече от няколко дни, да не говорим за периода на един меден месец, макар Господ да е свидетел, че достатъчно много жени са били готови да опитат късмета си.
Осуалд е бил висок мъж с тесни рамене, с излъчване, говорещо за деликатност и дори за изящество. Имал е мелодичен глас, любезно държание и на пръв поглед е приличал повече на благородник от свита на кралица, отколкото на знаменит мошеник. Никога не е обсъждал любовните си похождения с други мъже и ако се случело да прекара цяла вечер в разговор с някой непознат, другият не успявал да забележи и най-малък признак за измама в ясните сини очи на Осуалд. Всъщност чичо ми е бил тъкмо този тип мъж, който един грижовен баща обикновено избира за безопасен ескорт на дъщеря си, за да я придружи до дома.