Но седнел ли Осуалд до жена — до жена, която събужда интереса му, погледът му тутакси се променял и както се взирал в жената, точно в средата на зениците му бавно започвала да подскача опасна искрица. Тогава чичо ми се залавял да обсипва с приказки жената като говорел бързо, умно и положително по-оживено, отколкото някога й се било случвало. Притежавал е направо дарба, един твърде рядък талант, и когато си го наумявал, думите му умело се увъртали около слушателката, докато не я довеждали до състояние на лек хипнотичен унес.
Ала не само приятните приказки и погледът му очаровали жените. Постигал това и благодарение на носа си. (В том XIV е включил, явно с доволство, бележка, изпратена му от една дама, която описва с подробности подобни неща.) Излиза, че когато Осуалд се възбуждал, ставало нещо странно с краищата на ноздрите му — ъгълчетата се стягали, забелязвало се трептене, при което дупките на ноздрите се разширявали и се виждали цели части от яркочервената кожа отвътре. Това създавало странното впечатление за нещо по животински необуздано и макар че може да не звучи особено привлекателно при описание, това направо наелектризирвало дамите.
Почти без изключения, жените изпитвали влечение към Осуалд. Преди всичко той бил мъж, който отказвал да бъде притежаван на каквато и да е цена, а това автоматично го правело желан. Като добавите също необичайното съчетание от първокласния му интелект, изобилието от чар и славата му на извънредно свободен в любовните връзки, ще получите една ефикасна рецепта.
И все пак, ако за миг забравим да гледаме през призмата на непочтеността и разврата, трябва да се отбележи, че в характера на Осуалд има и голям брой други изненадващи аспекти, които от своя страна го превръщат в доста интригуваща личност. Например почти няма нещо, което чичо ми да не е знаел за италианската опера от XIX век — написал е и любопитен малък наръчник за трима композитори — Доницети, Верди и Понкиели. В него той изброява поименно всички по-важни любовници, които тези мъже са имали през живота си, и с най-сериозен тон се заема да разгледа каква е зависимостта между творческата и плътската страст, как влияе едната върху другата и по-специално до какъв ефект довежда това в произведенията на тези композитори.
Китайският порцелан също се намира в кръга на интересите на Осуалд, който е бил нещо като световен капацитет в тази област. Имал е особена слабост към сините вази от типа синхуа и е притежавал малка, но отбрана колекция от такива съдове.
Събирал е също така паяци и бастуни.
Колекцията му от паяци, или по-точно казано от Eperia diademata, защото включва и скорпиони, и стоножки, вероятно е богата не по-малко от която и да е немузейна колекция, а познанията му за стотиците видове и групи са внушителни. Между другото Осуалд твърди (и може би с право), че нишката на паяжината превъзхожда по качество обичайната нишка от копринената буба, и е носел вратовръзки само от тази материя. Притежавал е към четирийсет такива вратовръзки, като на първо място, за да си ги осигурява, а и за да е в състояние да добавя към гардероба си по две нови вратовръзки годишно, той е държал стотици хиляди Arana и Eperia diademata (обикновените английски градински паяци) в старата оранжерия на лятната си къща край Париж, където паяците се раждали и размножавали със същата скорост, с която се изяждали един друг. Чичо ми лично събирал суровата нишка (друг не смеел да влезе в парника при гадините) и я изпращал в Авиньон, където я намотавали, точели, пресуквали, боядисвали и изтъкавали на плат. От Авиньон изпращали плата директно на Сулка, а там, очаровани от цялата работа, с огромно удоволствие ушивали модни вратовръзки от тази необичайна и прекрасна материя.
Когато Осуалд показвал колекцията си, гостенките му казвали:
— О, не е възможно да обичаш паяци!
— Нищо подобно, обожавам ги! — отговарял той. — Особено женските. Много ми напомнят за някои познати особи от нежния пол. Напомнят ми за най-любимите ми женски същества.
— Що за глупост, скъпи!
— Глупост ли? Не съм на това мнение.
— Доста обидно звучи.
— Напротив, мила, това е най-големият комплимент, който мога да направя. Знаеш ли например, че женският паяк така свирепо се съвкупява, че мъжкият направо има късмет, ако накрая се отърве жив. Успява да остане цял-целеничък само ако е изключително повратлив и удивително изобретателен.
— Стига, Осуалд!
— А женската на морския паяк, любима, на мъничкия дребничък морски паяк, бива обземана от такава опасна страст, че любовникът й се принуждава да я овърже със сложни примки и клупове от собствената си паяжина, преди да се осмели да я прегърне…