— Престани, Осуалд, и то веднага! — започвали да викат жените със светнали очи.
Чичовата ми колекция от бастуни също заслужава внимание. Всеки бастун е принадлежал или на известна, или на отвратителна личност. Държал е бастуните в парижкия си апартамент, подредени на две дълги стойки край стените на коридора, свързващ гостната със спалнята. Всеки бастун имал етикет от слонова кост, на който пишело: Сибелиус, Милтън, крал Фарук, Дикенс, Робеспиер, Пучини, Оскар Уайлд, Франклин Рузвелт, Гьобелс, кралица Виктория. Тулуз-Лотрек, Хинденбург, Толстой, Лавал, Сара Бернар, Гьоте, Ворошилов, Сезан, Тохо… Трябва да са били повече от сто на брой — някои много красиви, други съвсем прости, някои със златни или сребърни топчета ръкохватки, други с извити дръжки.
— Свали онзи Толстой — казвал обикновено Осуалд на красивата гостенка. — Хайде, свали го… Така… А сега леко прокарай длан по топката, излъскана до блясък от великия мъж. Не е ли прекрасен самият допир на кожата ти до това място?
— Вярно, така е.
— А сега вземи Гьобелс и направи същото. Но го направи както трябва. Нека ръката ти обгърне плътно дръжката… Добре. А сега… Сега отпусни тежестта на тялото си върху бастуна, отпусни се напълно, точно както е правил дребният, изкривен доктор… Точно така. Постой в тази поза минута-две, след което ми кажи дали не усещаш как една тънка ледена струя пълзи нагоре по ръката ти и стига до гърдите.
— Ужасно е!
— Несъмнено. Има хора, които изпадат в несвяст. Направо се строполяват.
Никой не изпитвал скука в присъствието на Осуалд и може би тъкмо това, повече от всичко друго, е било причина за успеха му.
Стигаме вече до Синайския епизод. Този месец Осуалд се развличал, пътувайки от Хартум за Кайро, без да бърза ни най-малко. Имал превъзходна кола, „Лагонда“ отпреди войната, грижливо съхранявана в Швейцария през тези години, и както можете да си представите — снабдена с най-модерните приспособления на света. В деня, преди да навлезе в Синай (23 август 1946 година), Осуалд отседнал в Кайро, в хотел „Шепърд“, и вечерта, след поредица от обилни маневри, успял да се добере до една мароканска дама на име Изабела, вероятно с аристократичен произход. Оказало се, че Изабела е ревниво пазената държанка не на кого да е, а на определена известна личност с кисел нрав, на кралска особа (по това време в Египет още има монархия). Постъпката е типична за Осуалд.
Но нещата не приключвали дотук. В полунощ той закарал дамата до Гиза и я убедил да се изкатери с него на лунна светлина до самия връх на голямата Хеопсова пирамида. И записал в дневника си:
„Няма по-безопасно, нито по-романтично място от върха на една пирамида в топла нощ при пълнолуние. Страстите се събуждат не само от величествения изглед, но и от странното усещане поради силата, която нахлува в тялото винаги когато човек гледа света от голяма височина. Колкото до безопасността — пирамидата е висока точно 481 стъпки (със 115 стъпки повече от кубето на лондонската катедрала «Свети Павел»), а отгоре човек може без усилия да следи дали някой иде. Няма будоар на Земята, предлагащ такова удобство, или пък разполагащ с толкова много аварийни изходи, защото ако някоя зловеща фигура на преследвач, започне да се катери по едната страна на пирамидата, човек само трябва леко и тихо да се измъкне от другата страна…“
Случило се, че тази нощ Осуалд се отървал на косъм. Сигурно в двореца подочули за малкия флирт, защото от осветената от луната висока площадка чичо ми внезапно забелязал не една, а три зловещи фигури (отрязващи пътя му от три страни), които започнали да се катерят нагоре. За щастие Хеопсовата пирамида има и четвърта страна и докато главорезите араби стигнат върха, любовниците вече били в подножието и се качвали в колата. Записаното на 24 август излага случилото се точно от този момент нататък. Възпроизвеждам го дума по дума заедно със запетайките, както си е. Нищо не съм променил, добавил или махнал.
24 август 1946 г.
— Той ще клъцне глава на Изабела, ако я хване сега — каза Изабела.
— Глупости — възпротивих се аз, но смятам, че тя сигурно имаше право.
— Ще клъцне и глава на Осуалд — продължи тя.
— А, не, моята — не, скъпа лейди. Когато се разсъмне, ще бъда далеч оттук. Веднага заминавам по долината на Нил към Луксор.
В момента се отдалечавахме с голяма скорост от пирамидите, беше към два и половина след полунощ.