В следващия миг всякакви мисли за удоволствия изчезват — стопяват се като кубче лед, изпуснато на тротоара, — когато с крайчеца на окото си виждам мъж, облечен в черно, с автомат в ръка, да си проправя път през тълпата от весели, нищо неподозиращи цивилни.
Глава 8
Завъртам се, за да огледам всички посоки, и отпускам юмруци — тези пък откъде се взеха?
Забелязвам полицай от управлението, към който се присъединява още един, току-що излязъл от тълпата.
Не ги познавам лично, но са членове на елитния тактически отряд на отдела.
Всеки носи на рамо автомат М4, модел за военна употреба. Освен това са снабдени с пълно тактическо снаряжение: бойна униформа, бронежилетки, кубинки, дори каски.
Обикновено този отряд се занимава с високорискови операции. Охрана на важни личности. Контрол при безредици.
Фактът, че виждам двама от тях на улицата, едновременно ме обърква и притеснява. Никога не съм попадал на тактическия отряд по време на Карнавала.
Дали са просто на рутинен патрул? Или се случва нещо друго?
— Извинете — обръщам се към тях, когато приближават. — Станал ли е наблизо някакъв инцидент, за който трябва да знам? Чудя се защо…
— Не, господине — казва по-близкият до мен, а очите му изучават тълпата. — Моля продължете си по пътя.
Никой от двамата не забавя ход. Отминават. При други обстоятелства щях да си извадя значката и да се представя, но, разбира се, това вече е невъзможно. Сега съм просто поредният редови гражданин и униформените се отнасят с мен точно като с такъв.
— Чакай малко — обажда се вторият член на тактическия отряд, обръща се и смъква тъмните си очила. — Вие не бяхте ли детектив Руни от Углавни?
Най-сетне някой ме е познал, най-сетне малко уважение.
— Бях — отвръщам. — Сега просто седя и гледам как bon temps rouler[4].
— А, да, точно така — сеща се и застаналият по-близо до мен и кимва. — Бордът май доста сол ти потри на главата, преди да те изритат. Гадна работа.
Оценявам съчувствието, но в момента ме тревожи друго.
— Малко по-сложно беше — отговарям. — Каква е тази работа с униформения патрул по Бърбън Стрийт? Да не се готви нещо?
Спецполицаите се споглеждат и свиват рамене.
Вторият обяснява:
— Лейтенантът нареди всички членове на отряд да дават двойни смени и заяви, че през следващите две седмици ще трябва да правим обходи из целия град двайсет и четири часа в денонощието. Да следим за необичайни дейности.
Партньорът му се смее.
— Да бе. Необичайни дейности на Бърбън Стрийт. Струва си да се види, а?
— Но защо?
— Да не мислиш, че ни казват причината? — обажда се другият. — Ще трябва да питаш по-нагоре по веригата, детективе. Някой се е стреснал от нещо. Имаме дори хора под прикритие, смесват се с цивилните. Грижат се всички да си останат щастливи и невредими. Е, трябва да продължаваме. Умната.
Двамата спецполицаи тръгват надолу по претъпканата улица. Отвсякъде се носи такъв шум, а навалицата е толкова голяма, че никой не им обръща внимание.
Аз обаче им обръщам.
Замръзвам на място и плъзвам поглед по тълпата.
Ето го.
И още един.
Двама купонджии, мъж и жена, на около петнайсет метра един от друг, облечени в ярки дрехи, с мънистени нанизи около мускулестите си шии. Единият се обляга на улична лампа, а другият стои пред входа на бар, който бълва рок музика. Отпива от чаша с течност, която със сигурност не е алкохол, защото тези не са дошли да се забавляват.
И двамата имат твърдия поглед на ченгета, който на мига разпознавам, и точно като спецполицаите, които срещнах по-рано, оглеждат внимателно тълпата.
Усещам бегло съжаление, лек пристъп на угризение, че съм напуснал полицията. Дори да бях в принудителен отпуск, щеше да ми е по силите да разбера какво е уплашило шефовете така внезапно, може би дори да помогна.
Само че вече не съм ченге.
В такъв момент, когато в града, който обичам, се случва нещо опасно, мразя да си припомням този тъжен факт.
Глава 9
— No hay sustituciones. Aucune substitutions. Keine Substitutionen![5]
Изминал е още един ден, аз отново съм пред печката и запържвам тройка пикантни патешки гърди по креолски, а пред очите ми пак са онези спецполицаи — и в униформа, и под прикритие, които обхождаха Бърбън Стрийт. Гласът на Марлийн, долетял до мен въпреки дрънченето на тенджерите и цвърченето на храната, обаче прекъсва мислите ми. Да не е започнала да говори… небесни езици?
4
Гледам си кефа. Буквален френски превод на фразата