Кимам. Човекът, който се опита да ме разкъса с едрокалибрени куршуми, докато ровех за информация, свързана със съпруга й.
— Опитвал се е да ви защити, нали? — питам.
Тя кимва. Мисля си за нея, за тялото на нещастния Ибрахим и за пресилената реакция на чичо й, и почти чувам щракването в ума си, когато всички парченца от мозайката попадат на местата си.
— Съпругът ви… Убиха го Били Нийдъм и екзекуторите му, нали?
Тя не продумва, но тъжните й очи ми казват всичко, което ми е нужно, за да продължа.
— Убили са го, защото Били е открил, че съпругът ви е информатор. На ФБР, прав ли съм?
Тя скръства ръце и кимва с горчивина.
— Ибрахим… не беше особено добър съпруг. Но се опитваше да стане по-добър човек тук, в Америка. Разбра за този мъж, Нийдъм, и за заговора му, и отиде във ФБР. Казах му да не го прави, повтарях му го отново и отново. Защо да рискува живота си за тази страна, която ни трови с интервюта и проверки на миналото… и ни посреща с омраза и подозрение? Какво дължеше той на Америка след начина, по който тя се отнесе с него?
Още едно парче от мозайката попада на мястото си. Когато семейство Фарзат попадна в полезрението ни за пръв път и ги разследвахме, пратихме информацията за тях на Департамента по вътрешна сигурност, а оттам ни отвърнаха, че семейството е проверено и няма подозрения за връзки с терористични организации.
Разбира се, че няма да има подозрения — Ибрахим е работел за нас, бил е един от добрите. А „Кресънт Кеър“ се оказва чиста фондация. Просто се е замесила с не толкова чисти хора.
Рима въздъхва.
— Съпругът ми беше упорит. Настояваше, че въпреки недостатъците си, тази страна е хубаво място, че той ще й помогне да стане още по-хубаво… и след всичките му усилия… го убиха. Убиха го брутално.
Аз подемам:
— Когато се опитах да ви разпитам…
— Не знаех какво да мисля. Дали сте от ФБР и душите около мен? Дали сте от бандата на онзи Нийдъм и искате да ме нараните? Затова ви описах на прачичо ми и когато отидохте там…
— Мислел е, че ви защитава — довършвам.
— Да, а сега се крие. Страхува се, че ще го арестувате.
Над тъмната гладка повърхност на езерото Пончартрейн проблясват светкавици, които прорязват плътния мрак на облаците.
Казвам:
— Предайте му, че съжалявам и че що се отнася до мен, е в безопасност.
Въздухът се разцепва от гръмотевица. Рима се изсмива горчиво.
— Безопасност ли? Дали някога изобщо ще бъдем в безопасност?
Ще ми се да знаех отговора на този въпрос.
Наистина.
Глава 92
Вземам такси до дома си в Треме, където заварвам Ванеса заспала на дивана и не намирам никаква следа от Марлийн. Телевизорът е включен на канал с класически филми и в момента излъчва някаква черно-бяла лента със Спенсър Трейси и Катрин Хепбърн. Поглеждам сладкото спящо лице на Ванеса.
Когато се виждахме през последните няколко дни, това съвършено лице под русата коса изглеждаше изплашено, гневно или объркано. Но сега, въпреки че е минала през раздяла със съпруга си насилник и е оцеляла след терористична атака, чертите й изразяват покой и любов.
Искам да стоя и да я гледам, но вместо това отивам в кухнята и се заемам за работа.
Тя се събужда точно когато сервирам вечерята ни в чиниите: омлет с нарязани на филийки гъби, парченца пушен бекон, сирене грюйер и отлежал чедър, придружен от разрязана на две багета, запечена на скарата и обилно намазана с масло, заедно с кафе във френска преса и прясно изстискан портокалов сок.
Ванеса сяда срещу мен и опитва една хапка, след което подбелва очи от удоволствие.
— Скъпи мой Кейлъб… ако продължиш да готвиш така, скоро ще се наложи да ме търкаляш.
Може би е заради блаженото й изражение, а може и да е чистата, неподправена радост от факта, че още съм жив и съм с тази прекрасна жена в този облачен, мрачен ден, но изричам без колебание:
— Ще ти готвя, докогато искаш… завинаги, ако ми позволиш.
Тя се изчервява и свежда поглед към чинията си. После тихо отвръща:
— Много ще се радвам, Кейлъб. Много.
Известно време се храним мълчаливо, преди тя да попита:
— Какви са новините за Били Нийдъм?
— Има нова следа и ФБР и нюорлиънската полиция тръгнаха по нея — разказвам. — Той има ловен комплекс до Шрийвпорт, където е планирал атаката с останалите участници. От ФБР бяха пропуснали комплекса при първоначалното си разследване, а сега… сигурно летят натам с хеликоптери, за да заловят Били.
— Ммм — проточва тя. — След всичко, което направи, очаквах и ти да присъстваш, когато го хванат.