— Имах си по-важна работа.
Тя ме поглежда закачливо, прелъстително.
— Като например?
— Да хвана теб.
Ванеса се привежда напред и улавя ръката ми.
— Кейлъб.
— Да?
— Това ядене може ли да се претопли?
Готвачът в мен протестира, че е изключено, че вкусът просто няма да е същият.
Но една по-умна част от мозъка ми го заглушава.
— Абсолютно — отсичам, ставам и я повеждам към спалнята си. Отначало вървим бавно. Към края тичаме и падаме в леглото ми със смях.
Поправка.
Нашето легло.
Събужда ме бръмчене.
Силно, настойчиво бръмчене.
Претъркулвам се от спящото тяло на моята Ванеса и проверявам нощното шкафче. Минали са два часа, откакто се прибрах, и навън вече вали — силно, с гръмотевици и проблясващи в нощното небе светкавици.
Грабвам източника на бръмченето: телефона ми, включен на вибрация.
Отварям съобщението. Този път няма никаква мистерия кой е изпращачът му.
Кънингам е.
Съобщението е кратко и безрадостно изчерпателно.
МЯСТО ПРЕТЪРСЕНО. ПРОВАЛ. БИЛИ ОЩЕ Е В НЕИЗВЕСТНОСТ.
Оставям телефона на шкафчето и се опитвам да заспя, но часове наред просто се взирам в тавана.
Глава 93
Следващите два дни минават еднообразно, мрачно и потискащо. Дъждът, който започна, щом си тръгнах от федералната сграда, не спря да вали през цялото време. На третия ден се предполага да е слънчево — точно навреме за церемонията за почитане паметта на жертвите от кървавия Марди Гра.
Според мен това е изумително лоша идея, но тъй като вече не работя в полицията, на кого му пука какво мисли някакъв си готвач на аламинути? Полицията, кметът и, без съмнение, Търговската камара искат да уверят всички, че Ню Орлиънс е още тук и стои здраво на краката си, затова са организирали служба за девет сутринта на хиподрума „Феър Граундс“ — най-голямото открито пространство в Голямото спокойствие и мястото, където се провежда ежегодният Фестивал на джаза и историята. Наред с губернатора, двама сенатори, няколко конгресмени и вицепрезидента, се очаква към събитието да се стекат стотици местни жители и туристи, за да отпразнуват оцеляването на Ню Орлиънс.
Само че през двата дни преди насрочената дата аз спя като пребит. Прекарвам часове наред в разговори с Ванеса, по време на които научавам повече за нея и за здравословното й състояние, обсъждаме вариантите за лечение и й помагам да си състави план за финансирането му, така че вече ще е освободена от веригата, свързваща я с Лукас. Предбрачният им договор е официално анулиран, след като тя заплаши да разкаже на медиите за агресивното му поведение и да съсипе репутацията му, бизнеса и целия му живот.
Прекарвам цял следобед в оглед на пострадалата каравана. По покрива и вратата има бразди и дупки от сачмите, с които Марлийн щеше да ми отнесе главата. Взираме се в дупките няколко минути, докато Ванеса бърше бездруго чистия плот в предната част на караваната.
Дъждът трополи по покрива. Аз поклащам глава.
— Map, ако беше стреляла трийсетина сантиметра по-надолу, щеше да имаш адски много за чистене. Кръвта и мозъкът ми щяха да се пръснат навсякъде.
Марлийн се ухилва.
— Кръв може би, но чак пък мозък. — Тя прокарва пръсти по продупчения метал. — Този път поправката не би трябвало да отнеме много време, как мислиш?
И тогава ми хрумва.
— Не — казвам. — Няма да я поправяме.
— Какво?
Аз също докосвам увредения метал.
— Не. Ще я оставим така. Да напомня през какво минахте двете с Ванеса — през какво минахме всички ние — и как никога няма да го забравим.
Марлийн кимва.
— Направо си пълен с философски изненади.
Ванеса се провиква:
— А кой, мислиш, го образова на философски теми?
Марлийн клати изумено глава.
— Вие двамата… или се усамотете някъде, или ме оставете да си тръгна, за да останете насаме.
Вечерта преди възпоменателната церемония с Ванеса хапваме в прочутия ресторант на Дуки Чейс, после се прибираме и веднага си лягаме. Преди да заспи, тя пита:
— Ще ходиш ли на службата утре?
— Не — отвръщам, докато главата ми потъва във възглавницата, а душата ми потъва в съня. — Прекалено много хора ще има, ще е лудница. Спокойно мога да я гледам по телевизията.
— Но ако я гледаш по телевизията, няма да е същото — нежно възразява тя, като ме гали по косата.
— Не ме интересува.
Ванеса казва нещо, но не го чувам, защото вече спя.
Събуждам се и осъзнавам, че съм сам.
Къщата е празна.