Надушвам обаче изкусителен аромат.
Прясно смляно кафе.
Измъквам се от леглото с прозевки и поглеждам часовника.
Тъкмо минава седем сутринта и в кухнята има кана прясно кафе.
И бележка.
Здравей, сънливко…
Понеже ще искаш да се наспиш, с Марлийн ще откараме караваната до „Феър Граундс“, за да гледаме церемонията и да продадем малко закуски.
Гледай я по телевизията, щом искаш, но може и да се присъединиш към нас.
И накрая, най-хубавата част от бележката.
С обич завинаги,
Ванеса
Наливам си чаша кафе.
Обич, да.
Отивам в дневната, настанявам се на дивана и включвам телевизора. Прехвърлям всички новинарски канали — като почти цялото останало население на Града на полумесеца, и на мен ми е писнало от непрекъснатите репортажи за атаките на Марди Гра — и накрая се спирам на канала с класически филми, по който в момента не върви филм, а черно-бял сериал — намирам го за скучен.
Накрая избирам метеорологичния канал — там попадам на наперена блондинка, тъкмо съобщаваща днешната прогноза, която вещае добре дошла промяна след трите дни на ветрове и бури.
Слушам я с половин ухо, докато се чудя дали да се върна в леглото, или да постъпя като възрастен и да отида при Марлийн и Ванеса. В този момент нещо се случва.
— … както казват пилотите, условията ще бъдат ТВН, когато официалният самолет на вицепрезидента се приземи на летището във военната база на Ню Орлиънс след по-малко от два часа.
Замръзвам.
ТВН.
Защо това съкращение ме впечатли толкова?
Усещам старите си полицейски сетива да трептят, както когато ви попадне късче улика, което ще разкрие целия случай и ще хвърли ярка светлина върху случилото се, как се е случило и какво друго може да се случи.
ТВН.
В авиацията това значи „таван и видимост неограничени“… С други думи, идеални условия за летене.
В главата ми отеква гласът на Били Нийдъм:
Едва започваме. Честна дума.
И след няколко секунди:
Възможностите са необятни като небесата.
Истината ме удря в корема като чук.
Атаките отпреди три дни… това е било само увертюрата.
За да привлече внимание. Медии. Много внимание.
В момента медиите, политиците и почти шейсет и пет хиляди невинни души се събират на открито, уязвимо място…
А Били Нийдъм, частен пилот, който разполага с много ресурси, дебне шанса да нанесе следващия си удар. Възможностите са необятни като небесата.
Скачам от дивана толкова бързо, че изпускам кафето си на теракотения под и чашата се пръсва на парчета.
Глава 94
Почти един час напрегнато шофиране по-късно стигам там, закъдето съм тръгнал.
Конефермата на Емили Нийдъм Бодет.
Полусестрата на Били.
Километри тревиста равнина.
Боже, как може да съм бил толкова глупав?
И ФБР, и нюорлиънската полиция, и щатската полиция, и Националната сигурност, и всички останали претърсваха и наблюдаваха местните имоти на Били Нийдъм и разните му кухи фирми.
Но сети ли се някой да дойде тук, на сто и шейсет километра от Ню Орлиънс, в конефермата, собственост на сестра му?
Съмнявам се.
Ако Били планира въздушна атака, ще има нужда от хангар и писта.
Доколкото знам от опита си в полицията обаче, въздушното пространство над Ню Орлиънс ще бъде затворено и внимателно наблюдавано.
Докато карах насам като луд, звънях и пращах съобщения на Кънингам, на Ванеса и на Марлийн, за да им съобщя от какво се опасявам, да ги помоля да се обадят в полицията и, в името на Бога, да не приближават „Феър Граундс“ точно днес.
Мамка му, помъчих се да се свържа дори със специален агент Морган, но нито един от опитите ми не се увенча с успех.
Не вярвам, че предупреждението ми е стигнало до целта си. Марлийн и Ванеса сигурно са толкова заети да правят закуски, че може би дори не си проверяват телефоните, а Кънингам и Морган не ми вдигат.
Сигурен съм обаче в едно.
Че съм стопроцентово прав да очаквам атака и че тази атака ще дойде от една конеферма, собственост на сестрата на Били Нийдъм.
Ето.
Пред мен е.
Тесният черен път с надпис ЧАСТЕН ПЪТ. Спирам толкова рязко, че колата за малко не се завърта, свивам по частния път и отново натискам газта. Теренът е равен, но въпреки това подскачам, докато се нося по него, и хвърлям тревожни погледи към чистото, някак подканващо синьо небе.
Ето.
Имението, конюшните и съвършено равните зелени поля — идеални за самолет! — се разкриват пред мен, заедно с голямата метална порта. Тази впечатляваща бариера все повече се уголемява, докато се движа към нея, а аз си мисля: Холивудски измислици или не, ще мина през нея, ако се наложи…