— Е, какво ще кажеш?
Марлийн се намесва и отговаря от името и на двама ни.
— Беше божествено, Лукас — споделя тя. — Толкова изобретателно. Вкусът в устата ми е сякаш съм се върнала от шестседмична обиколка из Азия, без да съм излизала от Ню Орлиънс.
Дод плясва с ръце от удоволствие.
— Много се радвам да го чуя. А какво ще кажете за ресторанта?
Оглеждам просторния салон. От тавана висят старинни полилеи, а стените и масите са комбинация предимно от стъкло и излъскан метал. Както отбелязвам и пред Дод, съчетанието е интересно — смесица от класическа елегантност и съвременен минимализъм. Казвам му и че особено ми харесва откритата индустриална кухня в другия край на помещението: просторна, светла, модерна и натъпкана с неръждаема стомана, тя изглежда като истинска мечта за всеки готвач.
— В какъв смисъл?
— Ами нали се сещаш — пояснявам. — Мога да говоря надълго и широко за предимствата на помещение, в което можеш да направиш повече от четири крачки встрани от печката, в която и да е посока.
— И да разполагаш с място за почивка — добавя Марлийн.
— И тоалетна, която да използваш, когато се нуждаеш от нея, вместо да се разкарваш през улицата до най-близката бензиностанция или супермаркет.
Марлийн се ухилва.
— И да имаш и други колеги освен шантавия си бивш мъж.
Веднага й го връщам:
— Или вечно мърмореща бивша жена.
Главата на Дод се обръща от единия към другия, докато си разменяме реплики, досущ като зрител на тенис мач.
— Значи кухнята е мечта — заявява ми той с грейнала усмивка.
— Ами да.
Усмивката на Дод се разширява и разкрива съвършено равните му, изящно бели зъби.
— Кейлъб, нека те попитам нещо: какво би казал, ако можех да превърна тази мечта в реалност?
Глава 12
Въпреки уличния шум и жизнерадостните разговори по другите маси, над нашата за миг сякаш се спуска пълна тишина и покой.
Поглеждам Дод, изумен и объркан.
— Искаш да дойда да работя тук?
„ЛБД“ е приятно заведение за специална вечеря, но определено не е по моя вкус. Марлийн леко ме сритва под масата.
— Не, не, не — възразява той и размахва енергично ръце като диригент по време на кулминацията на симфония. — Но си представете вие двамата да си имахте подобно място.
Сега поглеждам Марлийн и тя отвръща на погледа ми. Нещата току-що са прескочили от „Няма начин“ на „Дай да чуем повече“.
— Имаш предвид ресторант „Готвачът убиец“? — пита Марлийн.
— Точно така! — възкликва Дод. — Караваната ви е същинска кулинарна институция в този град. Говоря за същото страхотно меню. За същата страхотна храна. За същите страхотни собственици. Вместо обаче клиентите да чакат цял час на опашка в жегата, те ще могат да си седнат и да се отпуснат в едно приятно заведение от класа на две крачки от Бърбън Стрийт.
С Марлийн се споглеждаме. Идеята е интригуваща, в това няма съмнение. Но няма да се съглася веднага.
В този момент Дод леко докосва ръката ми, после тази на Марлийн и вдига залога.
— Вие двамата сте чудесни. Талантливи. Опитни. Но никой от нас не се подмладява, не е ли така? Отгоре на удобствата за клиентите, ще има предимства и за вас. Климатик. Кухненски помощници. Нови и най-модерни печки и фритюрници. И, както казахте и двамата, пространство за движение и за почивка. И собствена тоалетна!
Превключил е изцяло на режим продажба, но аз съм все така предпазлив. Въпреки това мисълта да работя на хладно, без в лицето ми непрекъснато да бъде бълван дим, с Марлийн постоянно да се бутаме и да ме пръска нагорещена мазнина… е, тази мисъл започва да звучи все по-привлекателно.
Поемам си дъх, като не откъсвам поглед от Марлийн, партньорката ми.
— Както сигурно знаеш, много от ястията, които сервираме, са бърза храна — казвам. — Сандвичи и пържени картофки. Такива неща. Това обичат нашите клиенти. Мислиш ли, че ще имат успех на подобно място?
— Имаш право — отвръща Дод. — Сигурен съм, че клиентите ви ще ви последват навсякъде. Но според мен ще се съгласите, че при нова база, с персонал и с по-добри кухненски уреди, известни модификации в менюто ще бъдат съвсем удачни.
Ето, усещам как заковавам спирачките.
— Значи няма да е „същото страхотно меню“, така ли?
— Разбира се, че ще бъде същото страхотно меню — възразява Дод. — Ще го поразширим малко и ще добавим няколко… дребни подобрения.
Марлийн мълчи, което е доста необичайно. Аз се размърдвам на стола си и се сещам за нещо толкова важно, колкото е и менюто.