— Добре, добре. Разправи ми всичко.
— Слушай сега. Мазните камъни изграждат тъкани, но откъде черпи енергията си толкова голям силиконий?
— Не мога да ти кажа.
— Директно от… Има ли в момента някой около теб?
— В момента не. Но как ми се ще да има!
— До една минута няма да искаш. Силикониите черпят енергията чрез пряко поглъщане на гама-лъчи.
— Откъде знаеш това?
— От Уендъл Ърт, екстратеролог от голям калибър. Дори твърди, че именно такова е предназначението на „ушите“ на силикония. — Вернадски вдигна двете си ръце до слепоочията и ги размърда. — Никаква телепатия. Те ловят гама-лъчи на такива честоти, каквито човешки уред не може да открие.
— Добре. И какво от това? — запита Хокинс. Обаче започна да се замисля…
— Ами това. Ърт твърди, че на нито един астероид няма гама-лъчение, способно да поддържа енергията на силиконий, по-голям от пет-шест сантиметра. Радиоактивността не е достатъчна. А тук имаше екземпляр, дълъг повече от тридесет сантиметра. Това прави шест пъти по-голям.
— Е, и…?
— Е, и… Значи е дошъл от астероид, който просто гъмжи от тези животинки, фрашкан е с уран, червив е от гама-лъчи. Радиоактивността ще направи този астероид топъл при докосване. Той е с толкова необикновена орбита, че досега никой не го е открил. Да предположим, че някой умник съвсем случайно кацне на този астероид, забележи, че скалата е топла и се замисли. Капитанът на „Робърт Кю“ не е невежа. Той е съобразителен мъж, а не прост рудотърсач.
— Продължавай!
— Да предположим, че откърти късове скала за проби и намери гигантски силиконий. Сега вече със сигурност знае, че е попаднал на най-невероятната находка в цялата история. Няма нужда от проби, просто силиконият ще го заведе до богатите жили.
— Че защо ще го завежда?
— Защото иска да научи нещо за Вселената. Защото е преживял навярно към хиляда години под скалата и сега е открил звездите. Може да чете мисли, може да се научи да говори. Може да се спогоди. Капитанът от своя страна е готов да се възползува от случая. Знаеш, че добивът на уран е държавен монопол. На рудотърсачи без разрешително дори не е позволено да носят гайгеров брояч. Това положение е идеално за капитана.
— Може и да си прав — вметна Хокинс.
— Не „може“, ами съм прав! Да ги беше видял само как ме бяха обградили, докато гледах силикония. Бяха готови да ми се нахвърлят, ако кажа и една погрешна думичка. Да беше видял как ме помъкнаха навън след две минути.
Хокинс потърка с длан небръснатото си лице и пресметна наум колко време ще му трябва, за да се избръсне.
— До кога можеш да задържиш момчетата в твоята станция? — запита той.
— Да ги задържа ли?! Боже Космически, те изфирясаха!
— Какво?! Тогава за какво, по дяволите, ми наговори всички тия приказки? Защо ги пусна?
Вернадски заговори търпеливо:
— Трима души. Всеки от тях доста по-едър от мен. Всеки от тях въоръжен. И, предполагам, всеки от тях готов да ме убие. Според тебе какво трябваше да направя?
— О’кей, о’кей. Но какво ще правим ние сега?
— Ами просто излез и ги настигни. Аз поправих полурефлекторите им, но по свой начин. Енергозахранването им ще спре напълно след около тридесет-тридесет и пет хиляди километра. А пък в Дженъровия газопровод съм инсталирал устройство за следене.
Хокинс се втрещи срещу ухиленото лице на Вернадски и промълви:
— Господи Боже мой…
— Никой не бива да знае за това. Само ние двамата и полицейският кръстосвач. Те ще бъдат без енергия, а ние — с едно-две оръдия. Ще ни кажат къде се намира ураниевият астероид и ние ще установим местонахождението му. Чак след това ще се свържем с щаба на полицейската патрулна служба. Пресметни сега: ще им предадем трима контрабандисти на уран, гигантски силиконий, какъвто никой на Земята не е виждал и, забележи — едно голямо и тлъсто парче ураниева руда, каквато също не са виждали на Земята. Тогава ти ще станеш лейтенант, а мен ще преместят на постоянна работа на Земята. Съгласен ли си?
Хокинс беше като зашеметен.
— Съгласен съм — изрева. — Идвам веднага!
Почти бяха застигнали кораба, преди да могат визуално да го открият по слабо отразената слънчева светлина.
— Абе, ти не им ли остави поне енергия за светлините на кораба? Да не би да си изхвърлил резервния генератор?
Вернадски вдигна рамене:
— Сигурно пестят енергия с надеждата някой да ги прибере. Бас хващам, че в момента с всички сили се мъчат да предадат субетерен сигнал.