— На кое място? Кажете!
— Там, където вече има числа. Нормални числа. Законни числа. На които се полага да са там.
— Къде там? За какво говорите?
— За серийния номер на „Робърт Кю“, който е издълбан на самия корпус. Забележете, върху корпуса. Номерът на двигателя, номерът на резервния генератор. И други. Всеки от тях е издълбан на неделими части от корпуса. Върху корпуса, както е казал силиконият. ВЪРХУ КОРАБА.
Девънпорт сякаш изведнъж проумя и гъстите му вежди се вдигнаха.
— Може би сте прав… напълно прав… и ако наистина сте прав, ще се радвам да ви намерим силиконий, два пъти по-голям от този на „Робърт Кю“. Който ще може не само да говори, но и да свири „Летете, астероиди, във вечността“. — Той се пресегна бързо към доклада, прелисти го и извади официална бланка на Земното бюро за разследване, която разгъна. — Разбира се, ние отбелязахме всички опознавателни числа, и ако три от тях приличат на координати…
— Трябва да се очаква, че са се постарали малко от малко да ги замаскират. Вероятно чрез прибавянето на някои букви и цифри, така че серията да изглежда по-законна — отбеляза докторът и се пресегна да вземе бележник, побутвайки друг към Девънпорт.
Няколко минути мълчаливо записваха серийни номера, зачертавайки явно неуместните числа. Накрая Девънпорт изпусна доволна, но и безсилна въздишка.
— Аз се предавам — призна си той. — Мисля, че имате право. Номерата на двигателя и калкулатора явно са замаскирани координати и дати. Изобщо не съвпадат с нормалните серии и лесно се зачертават лъжливите цифри. Тука имаме две, но мога да се закълна, че другите са напълно законни серийни номера. Вие какво открихте, докторе?
— Съгласен съм — кимна доктор Ърт. — Сега имаме две числа от координатите и знаем къде е записано третото.
— Знаем? А как… — инспекторът рязко спря и възкликна: — Разбира се!! Номерът на самия кораб, който не е вписан тук. А не е вписан, защото се е намирал точно там, където е попаднал метеорът… Страхувам се, докторе, че ще си останете без силиконий… — Изведнъж лицето му се озари. — Идиот съм и това е! Номерът е унищожен, но от Междупланетната регистрация ще го научим веднага.
— За съжаление, ще трябва да оспоря поне втората част на вашето твърдение. В Регистрацията ще разполагат само със законния номер на кораба, но не и със замаскираната координата, която капитанът е променил.
— Точно там ли… — промърмори Девънпорт. — И заради едно случайно попадение астероидът е загубен може би завинаги? За какво са ни две координати без третата?
Доктор Ърт каза отсечено:
— Биха вършили работа на едно двуизмерно същество. Но за същества с нашите измерения — и той погали корема си — трябват три. А аз, за щастие, случайно имам третата… ето тук.
— В доклада на Бюрото? Нали току-що проверихме номерата от списъка.
— Да, но вашият списък, инспекторе. А тук е приложен и докладът на младия Вернадски, където, разбира се, е отбелязан и серийния номер на „Робърт Кю“, но старателно фалшифицираният номер, под който е извършвал курсове тогава. Защо трябва да се възбужда любопитството на един механик, като се допусне несъответствие?
Девънпорт взе отново бележника и списъка на Вернадски. След кратко изчисление се усмихна широко.
Доктор Ърл стана и доволно пуфтейки заситни към вратата.
— Винаги ще ми е приятно да ви видя, инспекторе. Наминете пак. И не забравяйте — правителството да си разполага с урана, но аз искам най-важното — един гигантски силиконий, жив и в добро състояние.
— За предпочитане — вметна Девънпорт, — да подсвирква…
Както той правеше на излизане.