— Гууу, гааа, гиии, геее?
Звънкият, съвършено навременен отговор на Абрамовиц е:
ОТГОВОР: За да отиде отсреща- Ахване от страна на зрителите, шепот, може би на учудване, и миг на напрегнато мълчание. Тогава под барабанен туш Голдбърг изплющява с дългия си камшик и Абрамовиц превежда идиотизма на собственика си в нещо смислено, с което някак оправдава очакванията, макар всъщност това да не е нищо друго освен въпрос, последвал вече дадения отговор.
ВЪПРОС: Защо кокошката пресича улицата? ТОГАВА се разсмиват. И още как се смеят! Развеселени, започват да се потупват един другиго. Човек ще рече, че тази изтъркана гатанка, това тъжно подобие на виц, е първото, което чуват в живота си. Смеят се на преведения въпрос, разбира се, а не на отговора — такъв е Голдбърговият замисъл. Ето какъв човек е. Функционира само по този начин.
След това Абрамовиц обикновено изпада в мрачно настроение, защото знае, че онова, което всъщност ги забавлява, не е старата банална главоблъсканица, а фактът, че е зададена от кон. Ето какво му разгонва фамилията.
— Това е тъп въпрос.
— Няма по-умни.
— Защо не ме оставиш да задам аз няколко? ЗНАЕШ ЛИ КАКВО ЗНАЧИ СКОПЕН КОН? Не отговарях. За подобна игра са нужни двама, След първите аплодисменти двамата изпълнители се покланят ниско. Абрамовиц обикаля в тръс арената с високо вдигнат плюмаж. А когато Голдбърг Започне отново да плющи с мекия си камшик, той се придвижва нервно към центъра на арената и двамата продължават с другите обичайни инфантилни отговори и въпроси все в същия идиотски и тъпанарски обратен ред. След всеки въпрос Абрамовиц обикаля арената под одобрителните викове на зрителите.
ОТГОВОР: — За да не му паднат панталоните.
ВЪПРОС: — Защо пожарникарят носи червени тиранти?
ОТГОВОР: — Колумб.
ВЪПРОС: Кой е първият рейс през Атлантическия океан?
ОТГОВОР: " Вестник.
ВЪПРОС: — Какво е това черно и червени на бял фон?
Изкарвахме така около десетина и когато привършехме, Голдбърг заплющяваше с глупавия си камшик, аз галопирах няколко пъти около арената, след което идваше ред на последните поклони.
Голдбърг потупва изпускащия ми пара хълбок и под океанския рев на шатрата, където всеки ръкопляска и вика браво, ние напускаме арената, галопираме по наклонената рампа към дома си. личния фургон на Голдбърг и прикрепения към него конски бокс, след което преставаме да бъдем обществено значими до утрешното представление. Много посетители идваха вечери наред да гледат представлението и се смееха на гатанките, макар да ги знаеха още от деца. Ето как минава сезонът и така или иначе нищо не се е променило, освен че Голдбърг прибави напоследък няколко глупави гатанки за слонове, за да осъвремени номера.
ОТГОВОР: — От игра на топчета.
ВЪПРОС: — Защо колената на слона са набръчкани?
ОТГОВОР: — За да си държат в него мръсното бельо.
ВЪПРОС: — Защо слоновете имат дълъг хобот?
Нито Голдбърг. нито аз имаме особено добро мнение за последните вицове, но те са в духа на последната мода. Според мен, бихме могли да изкараме номера и без вицове. Единственото, което всъщност е необходимо, е говорещият кон.
Един ден Абрамовиц реши да си измисли сам въпроси и отговори — не е чак толкова трудно. Същата вечер, след като приключиха с обичайната програма, той вмъкна новата си гатанка.
ОТГОВОР: — За да поздрави своята приятелка кокошката.
ВЪПРОС: — Защо жълтата патица пресича пътя?
След миг объркано мълчание всички пощуряха, удряха до посиняване коленете си с юмруци — из целия цирк хвърчаха разкъсани сламени шапки, но Голдбърг, стъписан и сякаш невярващ на очите си, изпепели с кръвнишки поглед коня. Ръждивото му лице стана тъмновиолетово. Изплющя с камшика си и сякаш ледовете в реката се пропукаха. Осъзнавайки в ужаса си, че е прекалил, Абрамовиц оголи големите си зъби, подхвърли задницата си нагоре и без да иска направи няколко крачки напред. Зрителите обаче помислиха, че това е цветисто допълнение към номера и лудо заръкопляскаха. Гневът на Голдбърг се поуталожи и като отпусна камшика, той се престори, че се смее под мустак. Сред неспирните ръкопляскания Голдбърг гледаше лъчезарно Абрамовиц, сякаш това беше едничката му рожба, която няма начин да сгреши, макар Абрамовиц да знаеше дълбоко в душата си, че собственикът му е бесен.