— Сега вече бих могъл да умра — каза той. — Свърших мисията на живота си.
— Аз — също — рече Новиня. — Ала според мен това означава, че е време да започнем да живеем.
Зад тях, в усойния и влажен въздух на плитката пещера до реката, силни челюсти разкъсаха пашкула и отпуснато, слабо като скелет тяло се измъкна трудно от него. Крилете й бяха отчасти разтворени и изсъхнаха на слънцето; тя се опита немощно да отиде до брега на реката, попи с изсушеното си тяло сила и влага. Загриза месото на кабрата. Неизлюпените яйца, които носеше, крещяха да бъдат освободени; тя снесе първите десетина в тялото на кабрата, сетне похапна от най-близките маргаритки, опитвайки се да усети промените в тялото си, след като най-сетне бе оживяла отново.
Слънцето грееше гърба й, бризът галеше крилете й, водата под краката й беше хладна, яйцата й се топлеха и съзряваха в плътта на кабрата: толкова дълго бе очаквала Живота и едва днес вече беше сигурна, че няма да бъде последната от племето си, а първата.