Д-р Суинглър пита дали имената им и начинът на обръщение към тях разкриват нещо за културата им. Отговорът е категорично „Да“, макар да имам само най-бегла представа какво точно разкриват. Онова, което има значение, е, че никога не сме кръщавали което и да е от тях. Вместо това, докато учеха Старк или португалски, те ни питаха за значението на думите и после обявяваха имената, които си бяха избрали сами или един другиму. Такива имена като „Рутър“ (Риещия) и „Чупасеу“ (Небесен бозайник) може и да са преводи на техните имена от Мъжкия език или просто чуждоезични прякори, които са си избрали да използват.
Те се обръщат един към другиго с „братя“. Женските винаги са наричани „съпруги“, никога — „сестри“ или „майки“. Понякога споменават „бащите“, но терминът неизбежно се употребява за прародителските дървета-тотеми. А що се отнася до това, как наричат нас, те използват „човек“, разбира се, но са възприели също така и новата Демостенова йерархия на изключването. Те смятат хората за фрамлинги, а прасенцата от другите племена за утленинги. Странно обаче, те смятат себе си за рaмани, като така показват или неразбиране на йерархията, или гледат на себе си от човешка гледна точка! И — твърде изумителен обрат — на няколко пъти са споменавали, че женските са варелсе!
Жилищните райони на Рейкявик бяха издълбани в гранитните стени на фиорда. Жилището на Ендър беше високо в скалата, налагаше му се досадно изкачване по стълби и подвижни мостчета. Разполагаше обаче с прозорец. Бе прекарал по-голямата част от детството си затворен всред метални стени. Където това бе възможно, живееше така, че да може да наблюдава климата на различните светове.
В стаята му беше горещо и светло, слънцето нахлуваше свободно, заслепяваше го, когато идваше от хладния мрак на каменните коридори. Джейн не го изчака зрението му да се приспособи към светлината.
— Имам за теб изненада на терминала — каза тя. Гласът й шепнеше от бижуто в ухото му.
В пространството над терминала стоеше прасенце. То се движеше, почесваше се; сетне посегна. Когато ръката му се появи отново, тя държеше лъскав червей, от който капеше нещо. Отхапа го и телесните сокове се стекоха от устата по гърдите на прасенцето.
— Очевидно — много напреднала цивилизация — рече Джейн.
Ендър се подразни:
— Мнозина нравствени идиоти имат чудесни маниери на хранене, Джейн.
Прасенцето се обърна и заговори:
— Искаш ли да видиш как го убихме?
— Какви ги вършиш, Джейн?
Прасенцето изчезна. На негово място се появи холограма на тялото на Пипо, полегнало на склона под дъжда.
— Направих възстановка на използвания от прасенцата метод на вивисекция, като използвах информацията от огледа, преди трупът да бъде погребан. Искаш ли да я видиш?
Ендър седна на единствения стол в стаята. Сега терминалът му показваше склона на хълма, където още живият Пипо лежеше по гръб, ръцете и краката му бяха завързани за дървени пръти. Десетина прасенца се бяха събрали около него, едно от тях — с костен нож в ръка. Гласът на Джейн отново прозвуча в ухото му:
— Не сме сигурни дали е станало точно така… — Всички прасенца изчезнаха, с изключение на онова с ножа. — Или пък е било ето така.
— Ксенологът в съзнание ли е бил?
— Без съмнение.
— Продължавай.
Джейн безмилостно показа разтварянето на гръдната кухина, ритуалното отстраняване на органите и поставянето им върху земята. Ендър се застави да гледа, опитваше се да схване какво значение би могло да има всичко това за прасенцата. В един момент Джейн прошепна:
— Ето сега той умира.
Ендър се отпусна; чак сега усети как се бяха напрегнали мускулите му, докато съчувстваше на Пипо за страданията му.
След като всичко свърши, Ендър легна на леглото си и впери поглед в тавана.
— Вече показах симулацията на учени в половин дузина светове — рече Джейн. — Скоро и журналистите ще се доберат до нея.
— Това е по-лошо, отколкото с бъгерите — рече Ендър. — Във всичките видеозаписи, които ни показваха, когато бях малък, бъгерите и хората бяха във война, но в сравнение с това бе далеч по-малко отблъскващо.
От терминала се разнесе злокобен смях. Ендър погледна да види какво правеше Джейн. Прасенце в цял ръст седеше там и се смееше нелепо; докато се смееше, Джейн го преобрази много изкусно — леко увеличение на зъбите, удължаване на очите, малко олигавяне, леко зачервяване на окото, езикът ту се плъзваше навън, ту се прибираше. Звярът от който и да е детски кошмар.