— Добра работа, Джейн. Метаморфозата от раман към варелсе.
— И след всичко това кога прасенцата ще бъдат приети като равни на хората?
— Прекратени ли са всички контакти?
— Междузвездният конгрес е наредил на новия ксенолог да ограничи посещенията си до не повече от час, не по-често от веднъж на два дена. Забранено му е да пита прасенцата защо са направили това.
— Но карантина не е наложена.
— Дори не е предлагана.
— Ала и това ще стане, Джейн. Още едно произшествие като това, и ще се вдигне врява да бъде наложена. Да бъде заменен Милагре с военен гарнизон, чиято единствена цел ще бъде да се попречи на прасенцата да се сдобият с технология, която да им позволи да напускат планетата.
— Прасенцата ще имат проблеми с обществените връзки — рече Джейн. — А новият ксенолог е едва момче. Синът на Пипо — Либо. Съкратено от Либердаде Грасиаш е Деус Фигейра де Медичи.
— Либердаде. Значи „Свобода“.
— Не знаех, че говориш португалски.
— Близък е до испанския. Не си забравила, че Говорих от името на мъртвите Сакатекас и Сан Анджело, нали?
— На планетата Моктесума. Това бе преди две хиляди години.
— Не и за мен.
— За теб това субективно означава преди осем години. Преди петнайсет свята. Не е ли чудесно? Така оставаш толкова млад.
— Пътувам твърде много — каза Ендър. — Валънтайн е омъжена, очаква дете. Вече отхвърлих две молби за Говорител. Защо се опитваш да ме изкушиш отново?
Прасенцето над терминала се изсмя злобно.
— Ти смяташ, че това беше изкушение? Погледни! Мога да превърна камъка в хляб! — Прасенцето взе няколко ръбести камъчета и ги схруска. — Искаш ли да опиташ?
— Чувството ти за хумор е извратено, Джейн.
— Всичките царства на всички светове. — Прасенцето разтвори ръце, слънчевите системи се понесоха из ръцете му, планети с прекалено бързи орбити, всичките Сто свята. — Мога да ти ги дам. Всичките.
— Не ме интересува.
— Това е недвижима собственост, най-добрата инвестиция. Знам, знам, че си вече богат. Три хиляди години получаваш лихва, може дори да си позволиш да си построиш собствена планета. Но какво ще кажеш за това? Името на Ендър Уигин — известно във всичките Сто свята…
— То вече е известно.
— …с обич, чест и привързаност.
Прасенцето изчезна. На негово място Джейн възстанови стар видеозапис от детството на Ендър и го превърна в холографско изображение. Тълпа, която вика, която крещи. Ендър! Ендър! А сетне — едно младо момче, изправено на платформа, маха с ръка. Тълпата полудява от възторг.
— Това никога не се случи — рече Ендър. — Питър изобщо не ме пусна да се върна на Земята.
— Това е провидение. Хайде, Ендър, мога да ти дам всичко показано. Да се възстанови доброто ти име.
— Не давам и пет пари — рече Ендър. — Сега разполагам с няколко имена. Говорител на мъртвите — в това има известно достойнство.
Прасенцето се появи в естествения си, а не в онзи дяволски вид, който Джейн бе изфабрикувала.
— Хайде — рече тихо прасенцето.
— Може би те наистина са чудовища, как мислиш? — попита Ендър.
— Всеки би си го помислил, Ендър. Но не и ти. Не. Не и аз.
— Защо те интересува това, Джейн? Защо се опитваш да ме придумаш?
Прасенцето изчезна. Появи се самата Джейн или поне онова лице, което тя използваше пред Ендър, откак за първи път му се бе разкрила — свенливо, изплашено дете, обитаващо огромната памет на междузвездната компютърна мрежа. Като видя лицето й, той си спомни за първия път, когато тя му се яви. Измислих си лице, бе рекла. Харесва ли ти?
Да, харесваше му. Харесваше я. Млада, с ясно лице, честно, свежо — дете, което никога няма да остарее, усмивката й беше сърцераздирателно свенлива. Тя бе рожба на ансибала. Дори междупланетните компютърни мрежи действаха със скорост, не по-голяма от светлинната, а отделянето на топлина ограничаваше обема на паметта и скоростта на операциите. Ансибалът обаче бе мигновен и пряко свързан с всеки компютър във всички светове. Джейн първо се озова в междузвездното пространство, мислите й препускаха всред вибрациите на филотичните нишки на ансибаловата мрежа.
Компютрите на Стоте свята бяха за нея ръце и крака, очи и уши. Говореше всеки език, който някога е бил вкарван в компютър, бе прочела всяка книга от всички библиотеки във всички светове. Узнала бе, че човешките същества се боят да не би някой като нея да се появи на бял свят; във всички разкази, които ненавиждаше, нейното появяване означаваше или да я убият, или човечеството да загине. Хората си я бяха представяли, още преди да се роди, а във въображението си я бяха убивали хиляди пъти.