Тя не им даде знак, че е жива. Чак докато не откри „Царицата на кошера“ и „Хегемона“, както всички останали, и разбра, че авторът на книгата е човек, пред когото би посмяла да се разкрие. За нея бе елементарна задача да проследи историята на книгата до първото й издание и да издири източника й. Нали ансибалът я бе изнесъл от света, където Ендър, едвам двайсетгодишен, бе губернатор на първата човешка колония? И кой друг би могъл да я напише, освен той? Затова тя се обърна към него и той бе мил с нея; тя му показа лицето, което си бе измислила, и той я хареса, сега сензорите й пътуваха с бижуто в ухото му, тъй че винаги бяха заедно. Тя не криеше нищо от него, нито той — от нея.
— Ендър — рече тя, — ти още в началото ми каза, че търсиш планета, където можеш да дадеш влага и слънце на един пашкул и да го отвориш, за да освободиш Царицата и нейните десет хиляди оплодени яйца.
— Надявах се това да стане тук — рече Ендър. — Пустинна планета, като изключим екватора — постоянно недозаселена. Царицата също би желала да опита.
— Но не и ти, така ли?
— Смятам, че бъгерите няма да могат да преживеят зимата тук. Не и без енергиен източник, а наличието му ще предупреди правителството. Няма да стане.
— Никога няма да стане, Ендър. Сега вече го знаеш, нали? Ти си живял на двайсет и четири от Стоте свята и не откри нито един, където дори едничко негово ъгълче би било безопасно за новото раждане на бъгерите.
Той, разбира се, усети накъде биеше тя. Лузитания беше единственото изключение. Една съвсем малка част от този свят бе напълно недосегаема — заради прасенцата. А планетата беше във висша степен обитаема, дори по-удобна за бъгерите, отколкото за хората.
— Единственият проблем са прасенцата — рече Ендър. — Те може да възразят против решението ми част от техния свят да бъде предоставен на бъгерите. Ако прекаленото излагане на влиянието на човешката цивилизация би ги унищожило, то помисли си какво ще стане с бъгерите всред тях.
— Ти каза, че бъгерите са си взели поука. Каза, че няма да нанесат никаква вреда.
— Не и предумишлено. Но ние ги победихме само по една щастлива случайност, Джейн, знаеш го…
— Дължеше се на твоя гений.
— Те са по-развити от нас. Как ще възприемат това прасенцата? Ще бъдат ужасени от бъгерите, досущ както бяхме ужасени ние, а и едва ли ще са в състояние да се справят със страха си.
— Откъде знаеш? — попита Джейн. — Как ти или който и да е друг може да знае с какво могат да се справят прасенцата? Освен ако не отидеш при тях и не научиш какви са. Ако са варелсе, Ендър, тогава остави бъгерите да използват тяхната среда и това няма да означава нещо повече от преместването на мравуняците или стадата добитък, за да се отвори място за градовете.
— Те са рамани — рече Ендър.
— Още не го знаеш.
— Знам го. Твоята симулация: това не беше изтезание.
— О, така ли? — Джейн отново показа възстановката на тялото на Пипо миг преди смъртта му. — Тогава може би не разбирам смисъла на думата.
— Пипо сигурно го е усетил като изтезание, но ако твоята симулация е точна — а аз знам, че е точна, Джейн, — то целта на прасенцата не е била да му причинят болка.
— Доколкото разбирам човешката природа, Ендър, дори религиозните ритуали носят в сърцевината си болка.
— Не бе и религиозна церемония, поне не изцяло. Ако е било просто жертвоприношение, нещо не е както трябва.
— Какво знаеш ти за това? — Сега терминалът показваше подигравателното лице на професор, олицетворение на академичен снобизъм. — Цялото ти образование бе военно, единствената ти друга дарба е, че имаш нюх към словото. Написа бестселър, който роди хуманистична религия — но с какво това те квалифицира, че да разбереш прасенцата?
Ендър затвори очи:
— Може би греша.
— Но вярваш, че си прав, нали?
Позна по гласа й, че бе възстановила на терминала собственото си лице. Отвори очи:
— Мога да се доверя единствено на интуицията си, на преценките, които не са плод на анализ. Не знам какво правеха прасенцата, но то беше целенасочено. Не злобно, не жестоко. Все едно, че бяха лекари, които се стремят да спасят живота на пациента, а не мъчители, които се опитват да го отнемат.
— Разбрах те — прошепна Джейн. — Разбрах те във всяко отношение. Ти трябва да идеш и да видиш дали Царицата на кошера може да живее там под заслона на частичната карантина, вече наложена на планетата. Трябва да идеш и да видиш дали можеш да разбереш кои всъщност са прасенцата.
— Дори да си права, Джейн, аз не мога да ида там — рече Ендър. — Имиграцията е строго ограничена, а и без това не съм католик.