2
Гладният вятър
В стаята влезе Йозеф и ни помоли да излезем навън и да погледнем небето. Последвахме го, учудени от желанието му. Малкият Елен стоеше отвън и внимателно наблюдаваше едно облаче, което се намираше почти точно над главите ни. Иначе небето бе съвсем ясно и без нито един облак. Йозеф ни каза, че индианецът считал облачето за много опасно. Малкият Елен говореше сносно английски и беше успял да се разбере с бялото момче. Уил Солтърз вдигна само рамене и каза:
— Като че ли някой е духнал дима от пурата си, как ще е опасно? Pshaw!
При тези думи индианецът обърна глава към него и каза само една дума: — Илчи!
— Какво значи това? — попита ме Уил.
— Вятър, буря!
— Глупости! Опасен вятър, т.е. някой ураганен вихър, идва само от «дупка», а това ще рече, когато цялото небе е покрито от черни облаци и когато в този черен похлупак се появи кръгла светла дупка. Но сега е тъкмо обратното. Небето цялото е ясно с изключение на това облаче.
— Нта-а си-тса илчи — каза индианецът.
Сега вече наострих уши. Тези три думи означаваха «гладният вятър». С този израз апачите наричат силната вихрушка. Запитах младия човек дали има нещо такова предвид.
Той отвърна:
— Накате-ниул илчи.
Това означава «много гладен вятър» и означава смерч. Как бе дошъл апачът до това предположение? Аз действително не можех да забележа нищо подозрително в това облаче, ала знаех, че тези деца на природата притежават необикновен инстинкт за някои природни явления.
— Глупости! — обърна се Солтърз към мене. — Ела в къщата! Струва ми се дори, че започваш да правиш загрижена физиономия.
Тогава индианецът постави пръст на челото си и му каза:
— То-ши та бенесит!
Тези думи означаваха: «Не съм болен»; той имаше предвид, че е нормален. Солтърз го разбра, но се ядоса и влезе в къщата. Използвах удобния случай, за да покажа на Малкия Елен, че не съм повярвал на предишните му отговори. Попитах го:
— Кой крак на младия ми приятел е болен?
— Синч-ка — левият крак — отвърна той.
— Защо обаче моят брат куцаше с десния крак, когато се появи от онези храсти?
По лицето му се появи смутена усмивка, но той се овладя веднага и отвърна бързо:
— Моят храбър брат се е заблудил.
— Имам зорко око. Защо Малкият Елен куца само тогава, когато някой може да го види? И защо походката му е нормална, когато е сам?
Той ме погледна изпитателно, но не отговори. Затова продължих:
— Моят млад приятел е слушал за мене. Знае, че когато разчитам следите не може да ме измами нито стръкчето трева, нито песъчинката. Малкият Елен се е спуснал днес рано сутринта от хълма към реката, без да куца. Видях следата му. Ще има ли той и сега смелостта да каже, че се лъжа?
Той сведе поглед към земята и продължи да мълчи.
— Защо Еленът каза, че е тръгнал пеша към свещените глинени находища? — продължих аз. — Той е яздил от своя вигвам дотук.
— Уф! — извика той учудено — откъде би могъл да знаеш?
— Нали най-великият вожд на апачите беше мой учител? Нима мога да го засрамя, като се оставя да ме заблуди един млад апач, който още няма правото да носи огнестрелно оръжие? Твоят кон е чи-кайи-кле, кон с червен косъм.
— Уф, уф! — издаде крайното си удивление Еленът.
— Нима искаш да измамиш брата на Инчу-чуна? — попитах го аз с упрек в гласа си.
Тогава той сложи ръка на сърцето си и отговори:
— Ши-иткли хо-тли, чи-кайи-кле… — имам кон, кон с червен косъм.
— Ха така! Ще ти кажа дори, че рано сутринта си упражнявал цялата индианска школа за езда.
— Моят бял брат е всезнаещ като Маниту, Великият Дух! — извика той смаяно.
— Не. Но ти си яздил в пълен галоп, като си закачил само единия си крак на седлото и си пъхнал едната си ръка под ремъка около врата на коня; тялото ти е висяло отстрани на животното. Това се прави по време на сражение, за да се предпази човек от изстрелите на неприятеля, а в мирно време се прави само тогава, когато се упражнява цялата школа за езда. Само при това положение за езда е възможно да се заплетат, откъснат и останат по дръжката и ножницата на ножа косми от конската грива. А ето такива косми може да има само гривата на червеникав кон.
Той посегна с две ръце към пояса си, където бе затъкнат ножът му. На него висяха няколко косъма. Въпреки бронзово-червеникавия цвят на кожата му, видях как се изчерви и прибавих:
— Погледът на Малкият Елен е ясен, но все още не е достатъчно трениран да забелязва такива дреболии, от които обаче често зависи животът. Моят червенокож брат е дошъл тук, за да види притежателя на тази къща. Да не би да го води тук кръвно отмъщение?