— Разбира се, че не. Но я накарах да се разсмее.
Две минути по-късно пристигнахме пред „Ерейси“ и съобщихме на охраната на портала, че имаме среща с кмета.
— Добре е да побързате — посъветва ни човекът от охраната. — Колата я чака и тя ще отпътува след минута.
Черният джип на кмета беше паркиран пред входа на резиденцията. Веднага разпознах шофьора й.
— Какво става, Чарли? Току-що получихме обаждане, че кметът искала да се види с нас.
— А тя току-що получи обаждане, че губернаторът искал да се види с нея. На всички ни се налага да играем по свирката на някого, Зак — поклати глава той.
С Кайли се изкачихме по стълбите пред входната врата, която в същия момент рязко се отвори и Мюриъл Сайкс излетя отвътре. Носеше топло лилаво манто и хладна намръщена физиономия.
— Добро утро, госпожо кмет — поздравих я аз.
— Любимката на Америка беше убита в града, който аз ръководя. Какво, по дяволите, му е доброто на това? — извика тя. После попита по-меко: — Докъде стигнахте по случая?
— Все още нямаме съществена информация, която да докладваме.
— Нищо съществено, изглежда, ще бъде лайтмотивът на целия ми ден — ядосано промълви Сайкс. — Тъкмо заминавам за Олбъни, където ще се наслушам на лъжи.
Тя слезе по стълбите и тръгна към джипа. Чарли й отвори задната врата, когато се приближи.
С Кайли я последвахме.
— Госпожо кмет — продължих аз, — вие сте наредили да ни повикат тук. Просто искахте да получите информация по случая на Травърс ли?
— Не, по дяволите. Знам, че нямате нищо по случая, след като никой от „Специални клиенти“ в управлението все още не ми се е обадил, за да съобщи, че сте се добрали до нещо.
Тя се качи на задната седалка в колата и Чарли затвори вратата след нея. Сайкс свали стъклото и добави:
— Извиках ви заради нещо друго. Става въпрос за една неприятна история, а не мога да се доверя на кого да е да се занимае с нея, освен на вас двамата.
— Благодаря. А имате ли време, за да ни съобщите повече подробности?
— Детектив, нямам време, дори да си навия часовника. Хауърд ще ви запознае с подробностите. Той ви чака вътре — каза тя, след което вдигна обратно прозореца и джипът потегли по двеста и трийсет километровото разстояние до столицата на щата.
— Никога преди не съм я виждал в толкова скапано настроение — отбелязах. — Не ми се ще в този момент да съм на мястото на Чарли.
— По дяволите — изруга Кайли, — ако това е истинското лице на Мюриъл Сайкс, аз пък не искам да съм на мястото на Хауърд.
Това ме накара да се разсмея. Хауърд Сайкс беше съпругът й. Качихме се обратно по стълбите към входната врата на резиденцията, за да разберем с каква неприятна история възнамеряваха да ни натоварят.
7
Мюриъл Сайкс беше бедно момиче от улиците на Бруклин, успяло да си проправи път до университета и да завърши право, след което е назначена за щатски прокурор на южната част на щата Ню Йорк, а после спечелва кметския пост още от първия си опит. Ако трябваше да се опише само с едно качество, което я беше извело през целия път в кариерата й, то това бе упоритост.
Съпругът й обаче не беше нито упорит, нито беден. Той беше израснал в привилегировано семейство в процъфтяващия нюйоркски квартал Сътън Плейс. И беше проправил пътя си нагоре през системата от частни градски училища до университет от Бръшляновата лига. А впоследствие и до Медисън авеню, където отличният му външен вид и школуваните маниери го бяха превърнали в естествена част от един свят, в който често имиджът е ценен по-високо от съдържанието.
Човекът обаче притежаваше много повече от правилен замах при играта на голф и дарба да забавлява гостите си на вечеря с интересни истории от войната. Хауърд беше истински виртуоз в ръководенето на маркетинг кампании, които печелеха сърцата на потребителите и подслаждаха речите на клиентите му. Беше се пенсионирал на шейсетгодишна възраст, за да менажира политическата кампания на съпругата си, и често му приписваха заслугите за това, че е бил ръководната сила зад издигането на първия кмет на Ню Йорк от женски пол.
Хауърд ни очакваше в дневната на частната резиденция на първото кметско семейство.
— Зак, Кайли, благодаря ви, че дойдохте — посрещна ни той, игнорирайки факта, че всъщност бяхме повикани.