8
— Значи трябва да си променим стила — отбеляза Кайли веднага щом потеглихме с колата от алеята пред резиденцията на кмета. — Той сериозно ли говореше? Една от причините да присъстваме в медиите е това, че разкриваме престъпления. Я ми кажи, Батман, как се очаква да разрешим този случай, след като не можем да изнасяме никаква информация публично?
— Защото, Момиче чудо, ние сме способни да разрешим всяко престъпление. Именно затова кметът на Готъм Сити се обърна към нас — обясних аз. — Е, да започнем оттам да поговорим с хората, с които имаме право. Давай да вървим в болница „Мърси“, за да се срещнем с охраната.
Кайли зави наляво по Седемдесет и девета улица и се отправи на юг по магистрала „Франклин Д. Рузвелт“.
— Има само един начин да се достави болнично оборудване за два милиона долара от Ню Йорк до някой си купувач от Третия свят, готов да плати за него — отбеляза Кайли. — И това е — с огромни карго контейнери.
— Добра идея — отбелязах. — Трябва да дадем списъка от Хауърд на Джан Хогъл и да видим дали тя няма да може да засече нещо по корабите, отплавали няколко дни след всеки от обирите. Тя ще успее да ги засече по теглото. Ако са откраднати X килограма оборудване, ще отбележи за проверка всяка експедирана стока, която е тежала приблизително толкова.
— Нямах това предвид — каза Кайли. — Мислех си дали не можем да отидем до доковете и да разпитаме работниците. Онези момчета имат очи и уши навсякъде, а и неколцина от тях са ни длъжници.
— Идеята ти е чудесна — отбелязах аз. — Само че след това снимките ни ще излязат във вестниците като първите две ченгета, уволнени от администрацията на новия кмет Сайкс.
Мобилният й телефон иззвъня. Движехме се със сто километра в час и тя натисна бутона на телефона си, който го превключи директно в режим на високоговорител.
— Детектив Макдоналд — представи се.
— Обажда се Майк Данехи от „Добър избор“ — прозвуча глас от другата страна на линията. — Може ли да говоря с госпожа Харингтън?
Кайли грабна телефона и изключи високоговорителя.
— Госпожа Харингтън е — продължи тя.
И веднага снижи глас, така че едва чувах какво говори, но по изражението й можех да предположа, че новините бяха лоши. Нещо се беше случило със Спенс.
Преди много време, когато с нея все още бяхме новопостъпили кадети в академията, бяхме преживели зашеметяваща и сексуално освобождаваща връзка, продължила двайсет и осем дни. След това, както се пее в някое кофти кънтри, нейният приятел излезе чисто нов и лъснат от клиниката за лечение на зависимости и тя ме заряза, за да се омъжи за него.
През следващите единайсет години Спенс Харингтън не беше докосвал алкохол или наркотици. След това започна отново. Оттогава насетне той непрекъснато ту влизаше, ту излизаше от центрове за лечение, мъчейки да се отърве от налегналия го проблем. Първоначално беше в Кънектикът, Орегон, а сега в клиниката „Добър избор“, която предлагаше дневна програма тук в Ню Йорк.
— Майк, знам какви са правилата, но те са скапани! — повиши раздразнено глас Кайли. — Естествено, че мога да направя нещо! Както и да е.
Отговорът на Майк очевидно не й хареса, съдейки по реакцията й — даде газ и натисна ядно клаксона към жълтото такси пред нас.
— Съжалявам, Майк, но в случая не става въпрос за възможност — възрази тя. — Това е, защото съм негова съпруга.
Таксито пред нас отказа да се отмести, затова Кайли го заобиколи с рязка маневра отдясно, като едва не го изблъска в разделителната мантинела.
— Добре, благодаря ти. Ще поддържаме връзка. — И затвори телефона.
— Какво става? — попитах.
— А, грешен номер — отговори тя и зави с колата към отбивката за Източна 53-та улица.
Отне ни по-малко от минута да стигнем до болница „Мърси“ на Първо авеню. Кайли паркира в забранената за спиране зона, изключи двигателя, обърна се към мен и каза само:
— Спенс е изчезнал.
— Как така? — не разбрах аз.
— Обади се съветникът му, Майк Данехи. Спенс не се е появявал в клиниката през последните три дни.
— Опитали ли са се да се свържат с него?
— О, да. Обаждали са се, за да го уведомят, че го изключват от програмата, но не успели да го открият, така че накрая решили да ми позвънят.