Выбрать главу

— А какво стана с широката мрежа от разузнавачи, за която споменахте тази сутрин? — ехидно подпита Кейтс. — Как вървят нещата там?

— Права сте, капитане — побързах да отговоря, преди Кайли да беше измислила нещо в наша защита, — не сме направили нищо по убийството на Травърс. Нямаме извинение.

Кейтс се разсмя.

— Естествено, че имате! И то се нарича „превес на политиката над детективската работа“. Кметицата и съпругът й искат вие да се заемете с онези обири от болниците. Затънали сте в работа по тях. Аз обаче няма как да ви разтоваря от случая с убийството, което ще рече, че ще ви се наложи да работите и по двете.

— Можем — съгласих се аз с възможно най-уверения тон, който успях да скалъпя, — но ще имаме нужда от малко помощ. Попаднахме на едно лице, което представлява интерес… Тя е доброволка в болниците, която може да се окаже вътрешен човек при четири от деветте обира. Мислите ли, че ще можете да ни отделите още един екип, който да се заеме с проверяването на това?

— С удоволствие — обеща Кейтс. — А вие мислите ли, че ще можете да ми довлечете престъпниците, които са убили Елена Травърс?

— С удоволствие — кимна Кайли.

Кейтс пренебрегна закачливата забележка и погледна към мен.

— Ще разполагате с Бетанкорт и Торес — каза тя.

И ни направи знак с ръка да напуснем офиса й, без да продума повече.

Пет минути по-късно вече запознавахме помощниците си със случая.

Преди да бъдат назначени в отдел „Специални клиенти“, детективи Джени Бетанкорт и Уанда Торес имаха богат полицейски опит като екип в районното на Бруклин-изток. Бетанкорт беше истински питбул, когато трябваше да се зарови в детайлите на разследването, докато Торес — е, тя си беше питбул по принцип. С Кайли бяхме работили с тях и преди и ги харесвахме — отчасти защото бяха нови в отдела и бяха нахъсани да се докажат, а донякъде и заради това, че ни напомняха за самите нас. Двете постоянно се подкачаха една друга като стара брачна двойка.

— Съгласна съм с Кайли — каза Бетанкорт, след като ги запознахме със случая. — Лайън е прекарала младежките си години, сблъсквайки се с хора, които са умрели заради липсата на адекватни медицински грижи. Това е достатъчно, за да й даде мотив.

— Глупости! — контрира Торес. — И аз съм прекарала младежките си години в Южен Бронкс. Пет хлапета от началното ми училище умряха от астма. Астма, по дяволите! Какво ще кажеш за това и скапаното медицинско обслужване? Хората, които израстват в бедност, крадат пържоли от супермаркетите или най-много телевизори, но не и медицинско оборудване.

Казах им да се заемат с разследването, напомних им колко важен е случаят за съпруга на кметицата ни и ги пуснах да вървят и да действат.

— Какви са плановете ти за довечера? — попита Кайли веднага щом Бетанкорт и Торес ни оставиха.

— С Черил ще излизаме да вечеряме италианско… А твоите?

— О, не знам — въздъхна тя. — Денят беше доста дълъг. Мисля да се прибирам. Ще си взема една вана, ще си поръчам вечеря за вкъщи. Може да си отворя бутилка вино и да изгледам някой филм с Марк Уолбърг.

— Звучи ми като вечер, посветена на почивката — отбелязах аз.

— Такъв е планът — отвърна тя, — да си отдъхна.

Личеше си, че ме лъже най-нагло. Нямах никаква представа какъв беше планът й, но в едно бях сигурен — гореща вана, бутилка вино и Марк Уолбърг нямаха нищо общо с него.

15

Прибрах се точно в 6:52 — осем минути преди крайния срок. Черил беше в кухнята и размазваше овкусено масло от двете страни на разполовена чабата.

— Какво става? — попитах аз.

— Приготвям чеснов хляб — обясни тя.

— Отличните ми детективски инстинкти вече ми подсказаха това — отбелязах. — Само че си мислех, че ще излизаме да вечеряме навън.

— Кой е споменавал нещо за излизане? Попитах те какво мислиш за италианска храна, а ти каза: Фантастико! Така че ето ме, приготвям точно италианско. Във фурната има лазаня и ще е готова към седем и половина.

— Невероятно! — възкликнах аз.

— Няма нищо невероятно — каза Черил, — нарича се „вечеря“. Нормалните двойки го правят всяка вечер.

Приближих се до нея откъм гърба й, притиснах я към себе си и обхванах гърдите й в шепите си, след което подразних леко с език извивката на шията й.