Актрисата влезе, облечена в бяла дълга рокля без презрамки от колекцията на „Валентино“, допълнена идеално от последното произведение на изкуството на Макс. Гостите избухнаха в аплодисменти, фотоапаратите защракаха, а Лео Басет се провикна от отсрещния край на стаята:
— Най-накрая открих момичето на моите мечти!
Тълпата избухна в дружен смях, а Лео забърза към Елена с широко разтворени ръце.
— Скъпа! — изчурулика той, докато прекосяваше помещението. — Изглеждаш зашеметяващо…
В този миг обаче левият му крак докосна белия уестхайландски териер и цялото му тяло се люшна напред. Харлоу изквича, Лео изпищя, а нечии ръце посегнаха към него, за да го задържат. Нищо обаче не можа да го спре — той се стовари право върху масата с бюфета и секунда по-късно лежеше на килима, покрит със севиче от морски костур.
Един от сервитьорите му помогна да се изправи, а Соня на секундата се материализира до него и започна да почиства соса и рибните парченца от смокинга му с цял куп салфетки. Лео направи жест с ръка, за да я отпрати, заставайки в центъра на цялата суматоха.
— Първото правило в шоубизнеса е… — започна той, обръщайки се към насъбралото се множество — никога да не работиш с деца или кучета!
Последва изблик на нервен смях от страна на присъстващите.
— Как е малката Харлоу? — погледна той към Лавиния.
— Притеснена е, но ще се оправи. — Тя притисна кученцето още по-плътно в прегръдките си. — Лео, ужасно много съжалявам…
Той се обърна към Елена.
— Опасявам се, че ще се наложи да си намерите друг ескорт, скъпа моя — каза и й протегна ръка.
— О, Лео — едва не простена актрисата, — никой няма да обърне внимание на малко коктейлен сос. Хайде, ще се забавляваме!
— За бога, Лео, иди! — обади се и Макс. — Така или иначе никой няма да гледа теб.
— Не — рязко повиши глас той. — Лео Басет никога няма да мине по червения килим целият вмирисан на риба!
След тези думи той нахълта припряно в спалнята и затръшна вратата след себе си.
Макс хвърли предпазлив поглед на Лавиния Бегби и се замисли как ли щеше да реагира тя на театралното маниерничене на Лео. Ала по лицето й, инжектирано с твърде много ботулинов токсин за изглаждане на бръчките, беше невъзможно да се прочете нещо.
2
Иън Алтман огледа внимателно хората, застанали зад кадифените въжета пред кино „Зигфелд“. Опита да открие някой интересен за заснемане, но не забеляза такъв.
Всъщност почти нямаше хора. Двата мощни блуждаещи лъча на прожекторите, които непрекъснато се пресичаха високо в небето, също не успяваха да привлекат многобройна тълпа за премиерата на новия филм на Елена Травърс.
„Това е основният проблем на тези премиери на червения килим, които се състоят в Ню Йорк“, помисли си Алтман. В Ел Ей се събираха всякакви любители на знаменитости, докато тук всичко, което пречи на свободното придвижване по тротоарите, се считаше за поредното скапано неудобство.
И сякаш в доказателство на тази му мисъл един човек, който се опитваше да заобиколи полицейските ограждения, се блъсна в него и едва не изби камерата от ръцете му.
— Задник! — изкрещя му пешеходецът. — Да не мислиш, че улицата е твоя?
Алтман беше преминал през специално обучение за избягване на конфронтацията с граждани.
— Не е моя, сър — отговори той. — Аз съм от телевизионния екип и имаме разрешение, което ни позволява да…
В този миг проехтя изстрел. Алтман не можеше да сбърка отчетливия звук с нищо друго и инстинктивно обърна камерата по посока на гърмежа. В същата секунда дузина служители на най-добре обучената градска полицейска част в Америка превключиха на пълен боен режим.
Извадиха се оръжия, радиостанциите се включиха и започнаха да се крещят заповеди. Последва втори изстрел и полицаите се разпръснаха — част от тях побягна на запад, гонейки стрелеца, а останалите се опитаха да удържат прииждащата от противоположната посока тълпа.
Свистенето на куршуми не изплаши Иън Алтман. Той беше преживял две мисии в Афганистан като военен фотограф, придружаващ частите на военновъздушните сили. Затова веднага падна на коляно и насочи камерата към мястото, откъдето проехтяха изстрелите.