— Не знам какво харесват другите жени, Зак, но на тази, с която живееш, определено не й допада да се извиняваш по команда — заяви тя.
— Не съм сигурен какво имаш предвид…
— Искам да кажа, че ти току-що се опита да ми се извиниш предварително, че ще работиш извънредно. Това е манипулативно. Опитваш се да предотвратиш евентуална негативна реакция от моя страна за следващия път, когато ще се прибереш късно у дома.
— Мислех си, че просто поемам отговорност за действията си.
— А аз си мисля, че просто си просиш извинителна бележка. Как е възможно Черил да се сърди? Нали вече я предупредих, че ще става така?
— А какво мога да кажа? Чувствам се виновен всеки път, когато оставам до късно на работа.
— И защо? Ти си ченге. Знам, че работиш ужасно много. Всъщност може би помниш, че аз съм един от хората, които ти помогнаха да започнеш тази работа.
— Е, в такъв случай какъв е най-добрият ми ход, докторе? — заинтересувах се аз. — Трябва ли да продължа с извиненията, или да падна на колене и да се моля да ми простиш за това, че съм ги изрекъл?
Това свърши работа и тя се разсмя.
— Имам по-добра идея — заяви Черил. — И двамата изкарахме цяла вечер вторачени само в смъртта. Хайде да направим нещо жизнеутвърждаващо.
При тези думи тя ме хвана за ръка и ме поведе към спалнята. Приглуши осветлението до нежнозлатист нюанс и започнахме да се разсъбличаме. Правехме го бавно, избягвайки умишлено да се докосваме. И оставяхме точно толкова място между телата си, колкото да нарасне трепетното напрежение от това, което предстоеше.
— Още не — прошепна тя, когато се изправих пред нея напълно гол и очевидно готов. Обзе ме усещане за сладка агония и наелектризиращо очакване. Тя дръпна завивките и легна на леглото. — Сега — едва промълви.
Наведох се и телата ни нежно се докоснаха. Целунах гърдите й в мига, в който без никакво усилие се плъзнах в нея.
И така под приглушената светлина и в прегръдките на жената, която все повече започвах да обичам, бавно взе да избледнява суровата реалност на значката и оръжието, които носех всеки ден. Тревогите ми от миналото и страховете ми за бъдещето тихо се стапяха.
Нямаше думи, съществуваше само успокояващото усещане да бъда с единствения човек на този свят, който наистина имаше значение за мен. Преживяването беше наистина жизнеутвърждаващо.
5
На следващата сутрин влязох в закусвалнята на Гери и се настаних в любимото ми сепаре. Самата Гери излезе иззад тезгяха, за да ми донесе кафе.
— Видях те по новините снощи — започна тя.
— Как изглеждах?
— Ами така, сякаш имаше огромна нужда да се наспиш. Ала съдейки по начина, по който се домъкна тук тази сутрин, предполагам, че не си успял. Закуската ще ти помогне — добави тя. — Какво да бъде?
— Яйца на очи, бекон и препечена филийка — поръчах аз.
— Ще искаш ли и нещо друго към тази английска закуска? — попита тя.
— Не, благодаря.
— Не е задължително да е от менюто — усмихна се Гери. — Гледам да се грижа добре за специалните си клиенти.
— О, престани! — възпротивих се аз в мига, в който осъзнах, че ме поднасяше.
Гери Гомпертс е безцеремонна баба еврейка, която никому не цепеше басма и винаги сервираше домашно приготвената си храна, гарнирана с цветисти и духовити мъдрости. И особено с разсъждения за успешните и неуспешните житейски връзки.
— Да ти изглеждам като някой, който има нужда от терапия? — попитах я аз.
— Та кой ти е споменавал за терапия? — изгледа ме невинно тя. — Знам само, че Черил се премести да живее при теб преди три седмици, миналата вечер ти си се прибрал бог знае по кое време, а тази сутрин ми цъфваш по-притеснен от девица, озовала се сред пияни моряци. Ще предположа съвсем произволно, че напрегнатият ти мозък днес е по-затормозен от обичайно. Ако терапията би ти помогнала, то трябва да знаеш, че си дошъл в правилната закусвалня.
— В голяма грешка си — възразих аз.
— Хм, май уцелих болното място. Ей сега се връщам — кимна Гери.
Малко по-късно се появи отново със закуската ми, доля ми още кафе и седна на масата срещу мен.
— Постоянно го правиш — продължи тя. — Появяваш се с тази отчаяна физиономия на човек, който е на голям зор, аз предлагам да ти помогна, а ти започваш да се правиш на недостъпен. Или ми обясни какво става, или ще си намеря някой друг, който оценява по-добре това, което може да стори една жена с опит.