Удръф забеляза още две наблюдателни камери, които заобиколихме отдалеч. Бяхме навлезли почти километър навътре в гората, когато проехтя изстрел.
И тримата веднага залегнахме и зачакахме. Не последва нищо.
— Това беше от пистолет — отбеляза Удръф. — Долетя от около четиристотин метра оттук.
В този миг чухме рев от двигател.
— По дяволите! Той има планински мотоциклет.
Заслушахме се, докато моторът се отдалечаваше и постепенно заглъхна.
— Застрелял е заложничката — мрачно отбеляза Удръф. — Имало е смисъл от нея, докато е бил с колата, ала сега вече се е оказала излишен багаж.
Изправихме се и побягнахме към мястото, откъдето беше проехтял изстрелът. Удръф и Кайли бързаха напред, докато аз куцуках подире им.
Достигнахме до една поляна и забелязахме роувъра, паркиран в единия й край. Точно до него с лице в тревата лежеше Ани Райдър. Щом се приближихме, ясно забелязах локвата кръв около главата й.
Кайли коленичи до тялото й, ала в същия миг последва автоматичен откос. Куршумите рикошираха в клоните над главите ни.
— Това беше предупредителна стрелба — изкрещя някой от шубраците зад нас. — Следващата няма да бъде.
Не се наложи да се обръщам, за да разбера, че беше Басет.
— Сега хвърлете оръжията. Един по един, дамите първи — нареди той.
Кайли остави пушката, извади служебния глок от кобура и също го постави на земята.
— Всички оръжия, детективе — извика отново Басет.
Тя издърпа и скрития на глезена й пистолет и го пусна в тревата. С Удръф направихме същото.
— А сега скачай на крака, бабче — нареди Басет и Ани Райдър изведнъж се завърна от мъртвите.
Тя се изправи, поизтупа се и избърса кръвта от лицето и косата си. На мястото, където допреди малко беше заровила лице в тревата, сега се виждаше изкорменият труп на див заек.
— Предайте на възрастната дама белезниците си — извика Басет.
Всеки от нас извади по чифт белезници и ги подадохме на Ани.
— А сега тримата се хванете за ръце и направете кръгче около онова дърво — заповяда той.
Заобиколихме дънера и се хванахме за ръце.
— Закопчай ги — изкрещя Басет на Ани.
Тя се приближи към нас, застана зад мен и постави едната гривна на белезниците около лявата ми китка, след което я пристегна.
— Съжалявам — каза тя.
— Млъквай! — нареди й Басет.
— Извинявах се заради твоето лошо поведение, задник такъв — извика му Ани, обръщайки се назад.
Полуавтоматичната пушка AR-15 в ръцете на Басет изстреля серия от куршуми, които разцепиха дървото едва на петнайсетина сантиметра над главата ми.
— Не ми се ще да убивам три ченгета и да накарам половината униформени в щата Ню Йорк да ме търсят — изкрещя той, — но ще го направя, ако се наложи.
— Той наистина го мисли, Ани — казах аз. — Просто ни закопчай.
Тя затвори другата половина от белезниците ми около дясната китка на Кайли, след което закопча лявата й ръка за дясната на Удръф.
След това Ани се премести зад нас с Удръф и се засуети с последния чифт белезници.
— По-бързо! — изкрещя Басет.
— Пръстите ми са замръзнали — отговори му тя. — Ако не ти харесва как работя, намери си някой друг.
В крайна сметка тя успя да свърже китката ми с тази на Удръф.
— Мърдай встрани! — каза Басет и тя внимателно се отдалечи.
Той се показа, приближи ни със свалено оръжие и дръпна силно веригата на всеки чифт белезници. Държаха здраво.
— Добра работа, бабче — бавно кимна той към Ани. — Аз наистина не искам да ги убивам. Но ти, от друга страна, си напълно заменима. На нито едно ченге няма да му пука дали си жива, или мъртва, и със сигурност няма да тръгнат да отмъщават за смъртта ти.
— Моля те, недей — помоли го тя и вдигна ръце във въздуха, поставяйки длани зад главата си.
— Е, няма как, налага се. Само че не с това. — Той остави пушката си на земята. — Ще използвам пистолета на детектив Макдоналд. Хубаво оръжие — продължи той, след като вдигна глока на Кайли от купчината и го огледа с окото на професионалист.