— Тя ни отказа тази идея, след като чу кого още ще доведете на срещата. Не иска пресата и да разбира дори, че те двете си говорят.
— Значи в шест часа? — каза Кайли. — Имах намерение да си тръгна по-рано, за да отида до Атлантик Сити с колата и да прибера съпруга си у дома.
— Няма проблем. Със Зак ще се справим с това — обеща Кейтс. — Радвам се да разбера, че той е по-добре.
В този момент телефонът иззвъня и тя го грабна, радостна, че имаше повод да прекъсне темата.
— Изпрати я в офиса ми — изрече глухо Кейтс на човека от другата страна на линията, след което затвори и се обърна към нас. — Като говорим за дявола…
— Кметът Сайкс ли пристига? — попита Кайли.
— Не казах кметицата, казах дявола — усмихна се едва Кейтс.
Минута по-късно Ани Райдър влетя през вратата. Изглеждаше с двайсет години по-млада. Посивялата й коса беше боядисана, гримът й беше безупречен, а роклята и палтото й бяха далеч над избелелия панталон и пуловера, с които я бяхме видели за последно. Представих я на капитан Кейтс.
— Ани, изглеждаш фантастично — възхити се Кайли.
— Знам. Лавиния Бегби ангажира хората си да ме гримират. Довечера ще гостувам в нейното шоу по кабелната. Освен това сега двете с нея започваме да пишем книга и тя не иска да изглеждам като някоя съсухрена бабичка.
— Ще пишете книга ли?
— Казва се Бижутерите на звездите и я пише Лавиния. Аз предоставям само по-сочните подробности. Нямах намерение да прекъсвам срещата ви, исках само да намина, за да ви благодаря и да ви кажа довиждане.
— Къде отиваш?
— Във Вегас заедно с Теди и покойния ми съпруг. Бъди винаги е искал да се преместим там. Никога не можахме да си го позволим, но застрахователите на Басет се съгласиха да ми платят двеста и петдесет хиляди възнаграждение за това, че върнах откраднатата огърлица.
— Предполагам, че се е наложило да го направят — отбеляза Кейтс. — Ала мисля, че вероятно не им е било твърде приятно да кихнат толкова много за фалшификат.
— Не е така, по дяволите — отговори Ани. — Сега вече могат да докажат, че братята Басет са подготвили измамата. По този начин ще помогнат и на други застрахователни компании да открият отново старите си случаи с тях и да съдят фирмата за деветнайсет милиона долара. Аз съм основният им свидетел, така че ще получа и малко слава.
Добрите новини около Ани явно бяха повече, отколкото Кейтс би могла да понесе.
— Звучи, сякаш ще си изкарате страхотно във Вегас — въздъхна тя, заобиколи иззад бюрото си и леко изтика Ани Райдър към вратата.
— Бих си изкарала още по-добре, ако ме вземат някъде за крупие при блекджек — каза Ани, — но за съжаление, не търсят много хора с криминално досие. Това наистина е доста дразнещо.
— Защо отивате тогава? — попита Кейтс.
— Заради хубавото време — усмихна се старата измамница и й намигна. — Както и заради всички фрашкани с пари там.
77
Ъруин Даймънд беше истинска легенда в политическия живот на Ню Йорк. Цели четиридесет години той се беше справял с всякакви забрани, партийни повели и политически глупости, за да може нещата да се случват. Пресата го наричаше Оправния, „заместник-кмета, отговарящ за поправяне на щетите“ и Еврейския кръстник.
В момента легендата седеше в залата за срещи на полицейското управление с ръце, скръстени пред гърдите, отпуснал глава на високата облегалка на стола и затворил очи.
При вида му с Кейтс си разменихме многозначителни усмивки. Ъруин, който беше майстор на петминутните дремки за възстановяване на силите, явно презареждаше батериите си за предстоящата среща очи в очи с кмета.
— Кметът обикновено не закъснява — каза Кейтс с полуизвинителен тон за нещо, което всъщност беше извън нейния контрол.
— Ще бъде тук след три минути — заяви той.
— Откъде знаете? — учуди се Кейтс.
Не бяха много хората, които открито можеха да се противопоставят на предположенията на Ъруин Даймънд. Ала с времето четиридесет и няколко годишната полицайка от афроамерикански произход и седемдесетгодишният инвестиционен банкер и политически съветник бяха прекарали достатъчно дълго заедно, за да се превърнат в близки съюзници.
— Защото я е страх, че ако ме накара да я чакам половин час, ще си тръгна, но в същото време ми е сърдита заради подкрепата ми на Спелман на изборите, така че с това закъснение опитва да ми отправи послание. Демонстрира ми, че тя е на власт, а аз не съм в играта.