— Едва ли! — възкликна Кейтс. — Може и да сте се пенсионирали, когато Сайкс пое поста, но никога няма да бъдете извън играта.
— Благодаря ти, Делия. Не ме разбирай погрешно. Мюриъл Сайкс беше дяволски добра като щатски прокурор, но нищо не разбира от политика. Кмет е само от сто дни и си личи. Би било по-умно от нейна страна, ако беше дошла тук преди мен. Така може би нямаше да ми демонстрира превъзходство, но щеше да ми покаже, че не разсъждава като лаик.
— От друга страна — каза Кейтс, — ако тя разполагаше с вашия политически опит, сега вие нямаше да сте тук, за да й помогнете да се измъкне от кашата.
Аз просто си седях отстрани и слушах изкусната размяна на реплики помежду им.
Точно в 6 часа и 20 минути кметицата влезе в конферентната зала, придружена от съпруга си, и седна в противоположния край на масата.
— Госпожо кмет — поздрави я възпитано Ъруин.
— Господин Даймънд — кимна делово тя, — детектив Джордан смята, че можете да помогнете. Цялата съм слух.
— Нека да видим дали мога да обобщя неприятната ви дилема — каза той.
Тя едва ли се нуждаеше от резюме, но старият политически боен кон искаше ясно да отправи свое послание: Имаш нужда от мен повече, отколкото аз се нуждая от теб.
— Едни лоши момчета са откраднали значително количество скъпоструващо медицинско оборудване от най-престижните болници в града. Много неприятно. Затова съпругът ви ангажира вашата елитна полицейска част в дискретно разследване за залавяне на лошите, които всъщност се оказва, че са добри момчета, а това е дори още по-неприятно. Като обучен магистрат, искате справедливост, но като действащ кмет на почтения ни град, се опасявате, че ще изглеждате пълна глупачка в очите на общественото мнение. И както се казва на политически жаргон, госпожо кмет, нагазили сте в дълбоки лайна. Прав ли съм дотук? — попита невъзмутимо Ъруин и я дари с широка отмъстителна усмивка.
— Давайте по същество, господин Даймънд — тихо каза тя. — Как да процедирам?
— Никак. Не и ако не искате да сте крайно непопулярен кмет само за един мандат.
— Това ли е окончателният ви отговор? Да не правя нищо?
— Споменавал ли съм, че не трябва да правите нищо? Не. Казах само да не затваряте зад решетките банда желаещи доброто на мнозина военни герои за това, че са се опитали да помогнат по някакъв начин на по-нещастните свои бойни другари. Вместо туй предлагам да им дадете това, което искат.
— И какво е то?
— Искат съвременна, напълно оборудвана и финансирана амбулатория за здравни грижи за мъжете и жените, които са рискували живота си за родината. А вие, госпожо кмет, трябва дори да застанете начело на това, което правят.
— И как се очаква от мен да…
— За начало — прекъсна я Ъруин — градът следва щедро да им помогне. Вярвайте ми, разполагате с много средства, които просто си стоят наоколо и не правят нищо. След това трябва да се обадите на ръководствата на ограбените болници и да ги помолите да направят дарения на оборудването, което е било отнето, както и да отделят по още някой милион, така че да добавят още малко суми в наличност.
— Те ще ми затворят телефона веднага — отговори Сайкс.
— На мен не ми затвориха — каза Ъруин. — Обадих се на седмина от тях вчера и ето какво ми казаха те до момента — добави той и й подаде лист хартия.
— Дванайсет милиона долара? — възкликна Хауърд, надзъртайки зад рамото на съпругата си.
— Хауърд, точно ти си човекът, който най-добре знае какво състояние харчат за реклама тези болници всяка година. За тях няколко милиона отгоре са просто капка в морето. А ако успеете да представите това като съвместна инициатива между градската управа и частния сектор, действаща изцяло в полза на ветераните, гарантирам ви, че всяка болница, независимо дали е била ограбена, или не, ще иска да фигурира в списъка на дарителите.
— Много разчупено мислене, господин Даймънд — въздъхна кметицата, — ала тези хора са нарушили закона.
— Разговарях с областния прокурор, който също не иска да влиза в ролята на лошото ченге в целия сценарий. Той е готов да им предложи освобождаване от отговорност в замяна на дългосрочна служба в полза на обществото. Сигурен съм, че те биха предпочели да работят в новото медицинско заведение, вместо да лежат в затвора. Какво мислите, госпожо кмет? Бихте ли желали да сте тази, която е помогнала на героите да получат това, за което са се борили?