— Здравей. — Наведе се да я целуне, изправи се и подозрително наклони глава при неохотния отговор. — Какво ще кажеш да опитаме отново?
— Извинявай. Разсеяна съм.
Тя хвана реверите на якето му и този път страстно отвърна на целувката.
— Ето за това говоря. — Но не видя в очите й да проблясва отражение на шеговитата му усмивка. — Какво има?
— Получи ли гласовото ми съобщение?
— Среща тук, веднага щом се освободя. Е, тук съм.
— В хола сме. Мислим… Сибил мисли, че е открила точно какъв ритуал ни е нужен.
— Игри и забавления за всички. — Обзет от тревога, Фокс докосна скулата й. — Какъв е проблемът?
— Тя… Чака да дойдете и тримата, за да ви обясни.
— Каквото и да е обяснила на теб, не е накарала лицето ти да засияе.
— Някои от възможните последици не са никак розови. — Лейла хвана ръката му. — Най-добре е да го чуеш сам. Но преди това… Трябва да ти кажа нещо друго.
— Добре.
— Фокс… — Пръстите й стиснаха неговите, като за утеха. — Може ли да поседнем тук за минута?
Седнаха на стъпалата към терасата, загледани в тихата улица. Пръстите й бяха преплетени в скута, което бе един от нейните издайнически признаци на нервност, както би ги нарекъл Гейдж.
— Много ли е лошо? — попита Фокс.
— Не зная. Не зная как ще го приемеш. — Силно стисна устни за миг. — Ще го кажа направо, а после ще имаш време да мислиш колкото искаш. Карли е била свързана… с това. Била е наследница на Хестър Дийл.
Истината го връхлетя като внезапен удар в корема. Зави му се свят и той зададе първия въпрос, който му хрумна:
— Откъде знаеш?
— Помолих Сибил… — Тя замълча, обърна се към него и започна отново: — Реших, че трябва да има причини за случилото се, Фокс, причина да бъде обсебена толкова бързо и… фатално. Затова помолих Сибил да провери и тя го направи.
— Защо не ми каза нищо?
— Не бях сигурна и ако се бях излъгала, щях да те разстроя напразно. А и… Да, трябваше да ти кажа — призна тя. — Съжалявам.
— Не. — Световъртежът изчезна. Свитият му на топка стомах се отпусна. Беше се опитала да му го спести, докато подозрението се потвърди, както би постъпил той. — Не, разбирам. Сибил е проучила родословието на Карли?
— Да. Тази вечер ми каза, че е открила връзката. Има подробности за рода, ако те интересуват.
Когато той само поклати глава, Лейла продължи:
— Не зная дали ще ти стане по-леко или по-тежко, или нищо няма да се промени. Но мисля, че трябва да знаеш.
— Била е свързана — тихо каза той. — От самото начало.
— Туис е използвал това, и теб, и нея. Съжалявам. Много съжалявам, но нищо от онова, което си направил или не си направил, не би променило положението.
— Не зная дали е истина, но сега не мога да сторя нищо, за да го променя. Навярно аз и Карли сме се срещнали заради това. Но и двамата направихме стъпки, които доведоха до такъв край. Ако изборът ни беше различен, може би и резултатът щеше да е друг. Няма начин да узная. — След миг той сложи ръка върху нейната. — Винаги ще изпитвам чувство за вина и мъка, когато се сетя за нея. Но вече зная причината, поне отчасти. Досега не можех да проумея защо се случи, Лейла, и това не ми даваше покой.
— Туис ти я е отнел, за да те нарани. А е успял да го стори по този начин, защото е била свързана с него чрез кръвта си. И защото…
— Продължавай — подкани я той, когато Лейла замълча.
— Мисля, че защото не е вярвала истински. Не е повярвала достатъчно, за да се страхува, да се бори или дори да избяга. Това са само предположения и може би прекрачвам някаква граница, но…
— Не — тихо каза той. — Не, напълно си права. Карли не повярва дори когато видя с очите си. — Фокс повдигна свободната си ръка и погледна дланта, на която нямаше никаква следа. — Каза ми това, което мислеше, че искам да чуя, обеща да остане във фермата в онази нощ, а не е възнамерявала да удържи на обещанието. Беше скептичка по природа и не можеше да се промени.
Той леко сви ръката си в юмрук, после я отпусна. За първи път от седем години се чувстваше малко по-спокоен.
— Никога не ми е хрумвало, че може да има връзка. Умно. Права беше да ми кажеш. — Той повдигна ръце и плъзна пръсти между нейните. — Да бъдем откровени един с друг, дори когато е трудно — това е най-добрият избор за нас.
— Преди да влезем вътре, искам да те уверя в едно. Ако ти обещая нещо, ако ме помолиш да направя или да не правя нещо и дам обещание, ще удържа на него.