— Има нещо, което държа да ти кажа, преди да тръгнеш. Върти се в главата ми от известно време, и днес, докато разговарях с баща ти, стигнах до прозрение. Какво има да умувам? Просто трябваше да го призная. Защото е факт.
— Какво е?
— Влюбена съм в теб. — Тя се засмя. — Обичам те, Фокс. Ти си най-добрият човек, когото познавам.
Той не намери думи, макар че в него бушуваше толкова много. „Обичам те“, бе казала с усмивка, от която думите засияха като искри в мрака. Долепи чело до нейното, затвори очи и се предаде на мига. „Тя е тук“, помисли си Фокс. Всичко друго бяха подробности.
Наклони главата й назад, целуна я по челото, по бузите, после долепи устни до нейните.
— Казваш ми това и ме изпращаш да си отида у дома?
Лейла отново се засмя.
— За съжаление.
— Можеш да наминеш за час. Или два. — Целуна я още веднъж, по-дълбоко. — Да кажем, три.
— Иска ми се, но…
Когато тя започна да се предава… какво бяха час-два за влюбени, Гейдж излезе през входната врата.
— Извинявайте.
После погледна Фокс и наклони глава. Той кимна.
— Как се разбирате без думи? — полюбопитства Лейла, докато Гейдж вървеше към колата си.
— Може би има нещо общо с това, че се познаваме, откакто сме се родили. Ще пътувам с него. — Фокс обхвана лицето й. — До утре вечер.
— Да. До утре вечер.
— Обичам те. — Целуна я отново. — По дяволите, трябва да тръгвам. — И отново я целуна. — До утре.
Когато закрачи към колата, бе твърде погълнат от мисли за нея, за да забележи тъмния облак, който закри луната.
„Оставете на Куин да намери идеалния булчински бутик“, помисли си Лейла. Всяка минута от двучасовото пътуване си бе струвала, когато стигнаха до великолепната къща във викториански стил с прелестни градини. Търговското око на Лейла забеляза подробностите — цветовите съчетания, обзавеждането, уютните кътчета за сядане, подредени с женски вкус, нежното осветление.
И стоката. Изложените рокли, обувки, аксесоари за коса, изработени с безкрайно много въображение, накараха Лейла да се почувства така, сякаш пристъпва по сватбена торта, между съблазнителните сметанови фигурки.
— Твърде голям избор. Ще припадна.
Куин се хвана за ръката на Сибил.
— Няма. Имаме цял ден на разположение. Господи, виждали ли сте толкова много белота? Водопади от тюл, зимна гора от коприна…
— Е, има бяло и слонова кост, кремаво, шампанско, екрю — започна Лейла. — Аз бих се спряла на бяло за светлокоса жена като теб, Куин. Ще ти подхожда.
— Ти избери някоя. С това си се занимавала… преди, нали? — Куин потърка шията си. — Защо съм толкова нервна?
— Защото човек се омъжва за първи път само веднъж.
Куин смушка Сибил и се засмя.
— Млъкни. Добре. — Пое си дъх за кураж. — Натали подготвя пробната — каза тя, говорейки за управителката на магазина. — Ще облека каквото е избрала. Но всяка от трите ни трябва да посочи поне една. И да се закълнем да сме честни. Ако роклята ми стои ужасно, ще го кажем. Да се разпръснем. След двадесет минути — в пробната.
— Ще разбереш коя е идеалната, щом се видиш в нея. С всички е така.
Лейла се отдалечи и разгледа дантели, коприна, сатен, мъниста. Прецени линии, дължини и деколтета. Докато стоеше срещу една рокля и си представяше Куин в нея, Натали се приближи.
Тупираните й прошарени коси подхождаха на младежкото лице, на което се открояваха малки очила с черни рамки. Беше дребничка и елегантна с тъмния костюм, който навярно бе избрала, за да се забелязва сред роклите, а не да се слива с тях.
— Куин е готова, но не иска да започне без вас. Имаме шест рокли за начало — обърна се тя към Лейла.
— Бих искала да добавя и тази.
— Разбира се, ще се погрижа.
— Откога сте в бизнеса?
— С партньорката ми открихме този магазин преди четири години. Преди това бях управител на булчински бутик в Ню Йорк.
— Така ли? Къде?
— „Ай Ду“, в Ъпър Ийст Сайд.
— Страхотно място. Една приятелка купи сватбената си рокля оттам преди няколко години. Аз живея… живеех… — Кое ли беше вярното, запита се Лейла. — В Ню Йорк. Бях управител на бутик в центъра. „Ърбейния“.
— Зная този магазин — засия Натали. — Светът е малък.
— Така е. Мога ли да попитам какво ви накара да напуснете Ню Йорк и да започнете бизнес тук?