— Мислиш, че Лазаръс Туис е прогонил анасаците и жителите на Роаноук? — попита Кал.
— Може би анасаците, преди да приеме името, което знаем. В Роаноук се е случило след хиляда шестстотин петдесет и втора, така че не можем да го припишем на нашето Голямо зло. Просто теория, която обмислям. — Обърна се и надникна в пакетите на плота. — Но сега трябва да ядем.
Докато пренасяха храната и чиниите в трапезарията, Фокс придърпа Лейла настрана.
— Добре ли си?
— Да. — Тя хвана ръката му, завъртя я и огледа ненакърнената кожа. — Виждам, че и ти.
— Слушай, ако искаш два дни почивка, имам предвид отпуск, няма проблем.
Тя пусна ръката му, наклони глава и дълго се взира в лицето му.
— Нима наистина ме смяташ за толкова… мекушава?
— Не. Просто…
— Да, така е. Мислиш, че щом не приемам напълно идеята за… бойната закалка на ума, значи съм страхливка.
— Не. Предполагах, че си разтърсена, всеки би се чувствал така. Точки за цитата от Спок, въпреки че беше неточен.
— Така ли?
Тя мина покрай него, за да заеме мястото си на масата.
— Добре. — Куин жално хвърли поглед към бургера на Кал, преди да започне със своето пиле на грил. — Всички сме осведомени за случилото се на площада. Зли птици. Ще го опишем подробно и утре ще поговоря със случайните свидетели. Не е зле да изпратим един от птичите трупове за анализ. Може би при аутопсията ще открият признак на физическо изменение, инфекция или нещо необичайно.
— Оставяме това на теб. — Сибил направи гримаса, докато набождаше от пуешкото филе, което бе нарязала. — Нека не говорим за аутопсии по време на вечеря. Ето кое ми се струва интересно във връзка с днешния инцидент. Доколкото разбрах, и Лейла, и Фокс са усетили и видели птиците едновременно. Или почти. Е, дали е защото шестимата сме свързани по някакъв начин с тъмната и светлата страна на нещата, които са се случвали и продължават да се случват в Хокинс Холоу? Или заради дарбата, която и двамата притежават?
— Бих казал, и двете — изрази мнението си Кал. — Но по-скоро второто.
— Съгласна съм. Е — продължи Сибил, — тогава как ще използваме тази дарба?
— Никак. — Фокс набоде един пържен картоф. — Не можем, докато Лейла се дърпа и не желае да се научи да си служи с това, което притежава. Така стоят нещата — продължи той, когато Лейла прикова поглед в него. — Колкото и да не ти харесва, истина е. Нито ти, нито някой друг от екипа ще има полза от дарбата ти, ако отказваш да я използваш или да се научиш как.
— Не съм казала, че не желая, но престани да ми го натякваш. Няма да постигнеш нищо и с опити да ме засрамиш.
— А как? — отвърна Фокс. — Очаквам предложения.
Сибил повдигна ръка.
— Аз запалих фитила, така че нека опитам. Явно имаш скрупули, Лейла. Ще споделиш ли с нас какви?
— Чувствам се сякаш губя части от себе си, или поне от това, което мислех, че съм. Да добавим и че никога вече няма да бъда същата като преди.
— Може би — нехайно каза Гейдж. — Но не се знае дали изобщо ще те има след юли.
— Разбира се. — С лек смях, Лейла повдигна чашата си с вино. — Трябва да гледам оптимистично.
— Да опитаме нещо. — Кал поклати глава срещу Гейдж. — Било е доста вероятно да пострадаш сериозно днес, ако между теб и Фокс не бе щракнало нещо. И то без никой от двама ви да направи съзнателен опит. Какво? — попита той, когато Куин понечи да каже нещо, но замълча.
— Не. Нищо. — Куин се спогледа със Сибил. — Да кажем, че разбирам каква е ролята на всеки и защо е важна. Лейла, опитай се да погледнеш нещата от друг ъгъл. Да не мислиш какво ще загубиш, а какво можеш да спечелиш. Междувременно, продължаваме да преглеждаме дневниците на Ан Хокинс и другите книги, които ни даде прабабата на Кал. Сибил ще се опита да открие къде е отишла Ан в нощта, когато Джайлс Дент се е изправил срещу Лазаръс Туис до Свещения камък, къде е родила синовете си и е живяла до завръщането си тук, когато те са били около двегодишни. Все още се надяваме, че ако намерим мястото, там ще се натъкнем на още дневници. Освен това Сибил потвърди своята родствена връзка.
— По-младо разклонение от всички ваши, мога да кажа — продължи Сибил. — Моя далечна прабаба, Надя Сигарски, пристигнала тук със семейството си и други хора през деветнайсети век. Омъжила се за Джона Адамс, потомък на Хестър Дийл. Всъщност имам два клона, защото около петдесет години по-късно друг от предците ми, от рода Кински, също дошъл тук и се събрал с внучка на Надя и Джона. Така че както Куин и Лейла, и аз съм потомка на Хестър Дийл и демона, който я е изнасилил.