Выбрать главу

— О, с Джули сме го обсъждали безброй пъти през годините. Приятелки сме от колежа. Тя откри мястото, обади ми се и каза: „Нат, това е“. Права беше. Мислех, че е полудяла. Мислех, че и аз съм луда, но се оказа права. — Натали наклони глава. — Знаете ли какво е да намерите за клиентката точно това, което желае, идеалното? Изразът на лицето й, вълнението в гласа й?

— Да, зная.

— Тройно по-хубаво е, когато сте собственик. Да ви заведа ли до пробната?

— Да, благодаря.

В просторното помещение с тройно огледало и столове с плетени възглавнички димеше чай в изящни порцеланови чаши. Тънки като лист бисквити чакаха върху сребърен поднос, а розови лилии и бели рози изпълваха въздуха с аромат.

Лейла седна и отпи глътка, докато Куин пробваше избраните модели.

— Тази не е лоша. — Сибил нацупи устни, когато Куин се завъртя пред огледалото. — Но е твърде натруфена за теб. Има твърде много… — завъртя ръка — пух.

— Харесват ми мънистата. Толкова са бляскави.

— Не — бе единственото, което каза Лейла, и Куин въздъхна.

— Следващата.

— Тази е по-добре — реши Сибил. — Не го казвам, защото аз я избрах. Но ако имаме предвид, че търсим най-важната рокля в живота ти, все още не сме я намерили. Мисля, че е твърде строга… няма нищо забавно.

— Но изглеждам толкова елегантна. — Куин се завъртя и очите й заблестяха, докато се оглеждаше в тройното огледало. — Почти… като кралица. Лейла?

— Подхожда на ръста и телосложението ти, и силуетът е класически. Не.

— Но…

Куин издаде въздишка, от която устните й затрептяха.

След още две проби и отхвърляния тя седна да си почине и да пийне чай по сутиен и бикини.

— Може би е по-добре да се оженим тайно. Да заминем за Лас Вегас и да ни венчае имитатор на Елвис. Ще бъде забавно.

— Майка ти ще те убие — напомни й Сибил, като разчупи една от тънките бисквити надве и й подаде половината. — Както и Франи — добави тя, имайки предвид майката на Кал.

— Може би просто не съм създадена, за да нося подобен тоалет. Повече ще ми подхожда стилна рокля за коктейли. Не е нужно да е официална и натруфена — добави тя, остави чая и посегна към една от останалите рокли. — С тази пола задникът ми ще изглежда огромен. — После гузно погледна Лейла. — Извинявай, ти я избра.

— Важен е твоят избор. Има обем… нарича се повдигната пола — обясни Лейла.

— Или е по-добре да бъде съвсем неофициално, венчавка и тържество в задния двор. Всичко останало са досадни подробности — говореше Куин на Сибил, докато Лейла й помагаше да облече роклята. — Обичам Кал. Искам да се омъжа за него. Искам да празнуваме това и всичко, което означаваме един за друг, постигнатото от шестима ни. Искам денят да бъде символ на вричането ни във вярност, на нашето щастие, и да стане страхотен купон. Ако питате мен, предвид всичко, с което сме се сблъскали и ще се сблъскаме, една скапана рокля не означава нищо.

Когато Лейла се отдръпна, тя се завъртя.

— О, господи!

Куин затаи дъх, щом зърна отражението си. Сърцевидният корсаж без презрамки разкриваше силни, атлетични рамене и ръце и по него блестяха безброй кристални мъниста. Полата се спускаше от прилепнала талия на ефирни дипли от тафта, акцентирани с перли.

Куин леко докосна полата с върховете на пръстите си.

— Сиб?

— Боже мой! — Сибил изтри сълза с кокалчетата на ръката си. — Не очаквах да реагирам така. За бога, Кю, съвършена е. Ти си съвършена.

— Моля те, кажи, че задникът ми не изглежда огромен. Излъжи, ако трябва.

— Изглежда страхотно. По дяволите, трябва ми кърпичка.

— Помните ли всичко, което изрекох за роклята и досадните подробности? Забравете всяка дума. Лейла… — Куин затвори очи и кръстоса пръсти. — Ти какво мислиш?

— Не е нужно да ти казвам. Знаеш, че това е твоята рокля.

Пролетта донесе пъстрота в Холоу с разлистените върби, които се отразяваха в езерото в парка, с розовите пъпки и разцъфналите дрянове в гората и край пътя. Дните ставаха все по-дълги и по-топли, като вълнуваща прелюдия към наближаващото лято.

Терасите грееха, прясно боядисани, а градините бяха изпълнени с ярки багри. Бръмчаха косачки и във въздуха се носеше сладостен мирис на прясно окосена трева. Децата играеха бейзбол, а мъжете почистваха скарите си за барбекю.

И с идването на пролетта сънищата ставаха по-страшни.