— Ако можеше да ти повлияе по такъв начин, че да ме убиеш, досега щеше да го стори. Да отстрани мен, Кал или Гейдж — това е цел номер едно в списъка му. Ти си потомка на него и Хестър, и е използвало Хестър срещу теб. Иначе щях да съм мъртъв, с нож в сърцето, а ти — три пъти удавена в езерото. Имаш логичен ум, Лейла. Това е логично.
Тя кимна и въпреки усилието, което положи, от очите й потекоха сълзи.
— То ме изнасили. Зная, че не бях аз, зная, че не беше истина, но го изживях. Драскането с нокти, грубото проникване в мен.
Когато Лейла замълча, Фокс я притегли в прегръдката си. „Малко му е да гори в ада“, помисли си той и я залюля в скута си, докато тя ридаеше.
— Искаш ли да се обадя на Куин или Сибил? Ако предпочиташ…
— Не. Не.
— То използва шока, травмата, за да сломи волята ти. — Погали косите й. — Няма да допуснем да се случи отново. Няма да му позволя да те докосне. — Повдигна лицето й, изтривайки сълзите й с палци. — Кълна ти се, Лейла, каквото и да трябва да се направи, вече няма да те докосне.
— Ти ме намери, преди сама да намеря себе си. — Тя отпусна глава на рамото му и затвори очи. — Няма да позволим да се повтори.
— След няколко дни ще направим следващата крачка. Не стигнахме дотук, за да загубим. Когато унищожим демона, ти ще участваш. Ще бъдеш част от силата, която ще го погуби.
— Искам да страда. — Щом осъзна това, гласът й стана по-силен. — Искам да крещи, както аз крещях в съзнанието си. — Когато отвори очи, погледът й бе ясен. — Да имаше начин да му попречим да прониква в мислите ни. Като гонене на вампири с чесън. Звучи глупаво.
— На мен ми звучи добре. Може би нашата гениална хакерка ще открие нещо.
— Може би. Чувствам нужда да си взема душ. Зная, че и това е глупаво, но…
— Не, нищо подобно.
— Ще стоиш ли наблизо, докато съм в банята? Само да си говорим.
— Добре.
Лейла остави вратата отворена и Фокс се облегна на касата.
— Вече е почти сутрин — отбеляза той. — Имам пресни яйца от фермата, любезно предоставени от майка ми. — Връщане към нормалния живот, от това се нуждаеха и двамата. — Мога да приготвя бъркани. Все още не съм ти готвил.
— Мисля, че отвори няколко консерви супа по време на виелицата, когато бяхме отседнали у Кал.
— О, значи съм ти готвил. Както и да е, ще забъркам яйца. Като бонус.
— Първия път, когато отидохме заедно до Свещения камък, то не беше толкова силно, колкото сега.
— Не беше.
— Ще става все по-силно.
— Както и ние. Щом те обичам толкова, че предлагам да ти приготвя бъркани яйца, явно съм по-силен, отколкото преди ти да се появиш.
Тя затвори очи под горещата струя. Не сапунът и водата я накараха да се почувства чиста, а Фокс.
— Никой не ме е обичал толкова, че да ми приготви бъркани яйца. Харесва ми.
— Изиграй картите си добре, и може да получиш и от прословутия ми сандвич с бекон, маруля и домат.
Лейла спря водата и излезе за кърпа.
— Не съм сигурна дали заслужавам.
— О! — Той се усмихна, загледан след нея. — Повярвай ми. Мога да ти стопля и кравайче, ако получа насърчение.
Тя се спря на прага.
— Намира ли ти се някое?
— В момента — не, но закусвалнята ще отвори след час.
Лейла се засмя… господи, какво облекчение носеше смехът, и мина покрай него, за да вземе халата, който бе закачила в гардероба му.
— В Ню Йорк има безброй страхотни закусвални — отбеляза той. — Мислех си… като любител на хубавите закусвални и хубавите кравайчета, след това лято може да кандидатствам за право на адвокатска практика там.
Лейла се завъртя, докато връзваше колана на халата.
— В Ню Йорк?
— Повечето кантори в града изискват документ за това, когато приемат сътрудници. Договорът за пренаемане на апартамента ти изтича през август. Може би ще искаш да поостанеш до сватбата на Кал и Куин през септември. Или да си намериш друго жилище там. Имаш време да решиш.
Тя остана на мястото си, вгледана в лицето му.
— Говориш за преместване в Ню Йорк?
— Говоря за живот с теб. Няма значение къде.
— Твоят дом е тук. Кантората ти е тук.
— Обичам те. Вече изяснихме това, нали? — Той се приближи към нея. — Ти каза, че споделяш чувствата ми.
— Да.
— Хората, които се обичат, обикновено искат да са заедно. Ти искаш ли да бъдеш с мен, Лейла?