— Виждала съм разхвърляни жилища.
Но когато премина от безупречно поддържаната кухня на кантората в неговата лична, Лейла се натъкна на гледка, надхвърляща представите й за безпорядък.
Имаше съдове в мивката, върху плота и малката маса, която бе затрупана и с вестници, навярно събирани няколко дни. Две кутии от зърнени закуски с какао (нима и порасналите момчета ядяха зърнени закуски?), пакети чипс, бутилка червено вино, шишенца с подправки и празна бутилка от безалкохолно се бореха за място върху късия плот до хладилника, почти целия облепен с бележки и снимки.
Имаше три чифта обувки на пода, изтъркано яке, преметнато върху единия от двата стола, и куп списания, които едва се крепяха, на другия.
— Искаш ли да поизлезеш за час, или може би за седмица, докато се справя с това?
— Не, не. И другите стаи ли са толкова зле?
— Не помня. Мога да проверя, преди…
Но тя вече вървеше към спалнята, прескачайки обувките.
„Не е чак толкова зле“, помисли си Фокс. Пъргаво мина покрай нея и се залови да събира дребните неща от пода.
— Зная, зная, живея в кочина. Чувал съм го неведнъж.
Той натъпка цял товар дрехи в забравения килер в дъното на коридора.
В изражението и гласа й пролича искрено озадачение.
— Защо не наемеш домашна помощница, която да идва веднъж седмично и да се занимава с това?
— Защото побягват и вече не се връщат. Слушай, да хапнем някъде навън. — Не толкова срам… за бога, беше в дома си… колкото страх от назидателна лекция го накара да грабне празна бутилка от бира и почти празна купа пуканки от масичката. — Ще намерим хубав, чист ресторант.
— Имах две съквартирантки в колежа. В края на семестъра трябваше да се обадя на фирма за почистване. — Лейла повдигна чифт чорапи от един стол, преди той да стигне дотам, и му ги подаде. — Но ако ти се намира чиста чаша, бих пийнала от онова вино.
— Ще стерилизирам една.
Фокс събра още неща, докато вървеше към кухнята. Обзета от любопитство, Лейла огледа стаята и се опита да добие представа, без да обръща внимание на безпорядъка. Стените бяха в доста приятен сивкаво-зеленикав цвят, с широка дървена дограма на прозорците. Върху едрия паркет бе постлана красива тъкана пътека, навярно мината с прахосмукачка за последен път преди десетина години. Картините по стените бяха впечатляващи — акварели, графики, фотографии. Огромен телевизор с плосък екран и куп друга техника заемаха голяма част от пространството, но имаше място и за няколко изящни керамични изделия.
Творения на брат му, помисли си Лейла, или на майка му. Веднъж й бе показал работилницата на брат си от пътя. Тя се обърна, когато усети Фокс да влиза.
— Харесват ми картините и керамиката. Това тук… — Плъзна пръст по висока ваза с тънка шийка в преливащи се загадъчни нюанси на синьо. — Толкова е красиво.
— Подарък от майка ми. Брат ми Ридж изработи онази купа на масичката под прозореца.
Тя се приближи към нея и проследи плавната извивка на ръба й.
— Великолепна е. Тези цветове и шарки… наподобява гора в широка чаша. — Обърна се и взе чашата вино. — А картините?
— На майка ми, на брат ми, на снаха ми. Фотографиите са на Спероу, малката ми сестра.
— Много таланти в едно семейство.
— Другите сме адвокати, по-голямата ми сестра и аз.
— Не е ли нужен талант, за да практикуваш право?
— Донякъде.
Лейла отпи глътка вино.
— Баща ти е дърводелец, нали?
— Дърводелство, проектиране на мебели… Той направи масичката, върху която е купата на Ридж.
— Интересна изработка. — Лейла приклекна и се вгледа отблизо. — Оригинална.
— Никакви пирони или дюбели. Сам я е резбовал. Има вълшебни ръце.
Тя плъзна пръст по повърхността през праха.
— Гладка е като сатен. Прекрасни неща. — Повдигна вежди и изтри пръста си в ръкава на ризата му. — Не мога да не кажа, че трябва да се грижиш по-добре за тях и за стаята.
— Не си първата. Ще се опитам да отвлека вниманието ти с нещо за хапване. — Фокс й подаде брошура с меню. — „Китайската кухня на Хан Лий“.
— Малко е рано за вечеря.
— Ще се обадя сега, за доставка в седем. Така ще успеем да свършим малко работа.