— Свинско със сладко-кисел сос — реши Лейла, след като прегледа менюто.
— Само това ли? — попита Фокс, когато тя му върна брошурата. — Твърде скромно. Свинско със сладко-кисел сос. Аз ще се погрижа за останалото.
Отново я остави сама, за да даде поръчката. След няколко минути Лейла чу шуртене на вода и тракане на съдове. Завъртя очи и влезе в кухнята, където Фокс атакуваше съдовете.
— Добре, остави на мен.
Лейла свали сакото си.
— Не. Моля те.
— Да. — Запретна ръкави. — Честно е, след като ти поръча вечерята.
— Нужно ли е да се извиня още веднъж?
— Този път не. — Тя повдигна вежди. — Нямаш ли съдомиялна машина?
— Понякога ми хрумва да махна този долен шкаф и да поръчам съдомиялна, но после си мисля: „Сам съм, а и често използвам картонени чинийки“.
— Не достатъчно често. Има ли някъде чиста кърпа?
— Е, добре. — Фокс се смути видимо. — Връщам се веднага.
Поклащайки глава, Лейла застана до пълната мивка и се зае със съдовете. Нямаше нищо против. Беше досадна дейност, която носеше странно успокоение и удовлетворение. Освен това през прозореца над мивката се разкриваше прекрасен изглед към планините, където слънчевата светлина обсипваше сивеещите заснежени върхове.
Вятърът все още брулеше дърветата и развяваше белите чаршафи на простора в двора. Постлани на леглото, щяха да ухаят на планински хлад.
Малко момче и голямо черно куче тичаха в съседния двор с такава радост и енергия, че почти я накараха да усети вятъра, който сякаш докосваше бузите й и развяваше косите й. Когато момчето с яркосиньо яке скочи и застана изправено на люлката, здраво хванато за синджирите, Лейла почувства опиянението му от височината и скоростта като тръпка, която премина през тялото й.
„Дали майка му приготвя вечеря в кухнята?“ — сънено се запита тя. „Или може би е ред на таткото.“ Навярно по-добре готвеха заедно. Разбъркваха, кълцаха и разговаряха за деня си, докато малкото им момче летеше срещу вятъра със сияещо лице.
— Кой би предположил, че миенето на съдове може да бъде толкова секси?
Тя се засмя и извърна глава към Фокс.
— Не си въобразявай, че така ще ме убедиш да ти направя тази услуга втори път.
Той остана на мястото си, с ужасно смачкана кърпа за съдове в ръка.
— Какво?
— Миенето на съдове е секси само когато не твоите ръце са целите в сапунена вода.
Той пристъпи напред и сложи ръка на рамото й. Очите му се взираха в нейните.
— Не казах това на глас.
— Чух те.
— Очевидно, но просто си го помислих, не го изрекох. Бях разсеян — продължи той, когато Лейла се отдръпна на крачка от него. — Вниманието ми бе отвлечено от теб, от светлината, която огряваше косите ти, гърба ти, извивката на раменете ти. Бях разсеян — повтори той. — И уязвим. Как стана, Лейла? Не размишлявай, не анализирай. Просто ми кажи какво чувстваше, когато ме „чу“.
— Спокойствие. Гледах малкото момче на люлката в двора. Бях спокойна.
— А сега не си. — Той взе една чиния и започна да я подсушава. — Затова ще изчакаме, докато отново се успокоиш.
— И при теб ли е така? Чуваш ли мислите ми?
— Емоциите се долавят по-лесно от думите. Но не бих дръзнал, без да ми позволиш.
— Можеш да го направиш с всеки.
Той я погледна в очите.
— Но се въздържам.
— Защото си човек, който пуска по един долар в касичката, дори когато никой не го е чул да ругае.
— Щом съм дал дума, държа на нея.
Лейла изми следващата чиния. Магията на разветите от вятъра чаршафи, малкото момче и голямото куче изчезна.
— Винаги ли си го контролирал? Винаги ли устояваш на изкушението?
— Не. Бях десетгодишен, когато получих тази дарба. През първите Седем беше страшничко и едва успявах да я овладея. Но помагаше. Когато първия път всичко отмина, помислих, че дарбата ще изчезне.
— Не е изчезнала.
— Не. Беше страхотно да си на десет и да усещаш какво си мислят или чувстват хората. Не само защото си казвах: „О, притежавам тази сила, аз съм суперхлапе“. Беше ценно, защото, когато исках да изкарам отлична оценка, например на теста по история, ставах малък исторически гений. Защо да не надникна и да зърна отговорите?
Щом се бе заел да подсушава съдовете, реши да се потруди още малко и да ги прибира в шкафовете. Тя щеше да е по-спокойна, ако продължат с досадната домакинска работа, ако ръцете им са заети.