— След като няколко пъти се представих блестящо, започнах да се чувствам виновен. И някак неловко, защото понякога надничах в мислите на учителката, за да разбера какво ни е подготвила, и случайно достигах до неща, които не биваше да узнавам. Семейни проблеми или нещо подобно. Бях възпитаван да уважавам правото на личен живот на другите, а навлизах в личното пространство на всеки срещнат. Затова престанах. — Леко се усмихна. — Почти.
— Не е хубаво да си прекален светец.
— Трябваше ми време, за да намеря начин да го овладявам. Понякога не бях достатъчно внимателен и без да искам, долавях разни неща. Понякога внимавах твърде много и се получаваше същото. А понякога го правех нарочно. Няколко пъти използвах дарбата си, за да се справя с негодника, който ме тормозеше. А… когато поотраснах и си падах по едно момиче, надзърнах за миг, да видя дали имам шанс да плъзна ръка под полата й.
— Успя ли?
Фокс само се усмихна и пъхна поредната чиния в шкафа.
— После, две седмици преди да навърша седемнадесет, нещата започнаха да се повтарят. Разбрах… всички разбрахме, че не е свършило. Тогава проумях, че не бива да си играя с дарбата си. Престанах.
— Почти…
— Почти напълно. Носим я в себе си, Лейла, тя е част от нас. Не мога да контролирам факта, че долавям настроенията на околните. Но успявам да се владея и да не прониквам твърде дълбоко.
— На това трябва да ме научиш.
— А може би трябва да се научиш да проникваш. В случай че стане нужда да навлезеш в нечие лично пространство.
— Но как да знаеш кога… кога и в чие?
— Ще поработим върху тази част.
— През повечето време не мога да се отпусна в твое присъствие.
— Забелязвам. Защо?
Лейла се обърна да вземе още съдове и сложи една купа в мивката. Малкото момче се бе прибрало, осъзна тя. Да вечеря. Кучето му лежеше сгушено на верандата до задната врата и си почиваше след изтощителната игра.
— Защото зная, че можеш да проникваш в мислите и чувствата ми. Това ме плаши и изнервя. Но не го правиш — владееш се или пък моята нервност те възпира. Може би и двете. Не разбра какво си помислих и почувствах, когато ме целуна.
— Сетивата ми блокираха в този момент.
— Между нас има взаимно привличане. Правилно ли е тълкуванието ми?
— От моя гледна точка — напълно.
— Но ме изпълва с тревога. Толкова е смущаващо, защото не зная до каква степен е телепатия и до каква чиста химия. — Лейла изми купата и я подаде на Фокс. — Не зная дали това е още един проблем, с който трябва да се справим, освен всички други.
— Нека изясним нещо. Заради моето влечение към теб ли си нервна, или защото е взаимно?
— Второто. И не е нужно да прониквам в главата ти, след като лицето ти издава, че това ти харесва.
— Най-хубавото нещо, което съм чувал от седмици. Може би дори от години.
Тя опря мократа си, сапунисана ръка на ризата му, когато Фокс се наведе към нея.
— Не мога да се отпусна, ако фантазирам, че спя с теб. Мисълта за секс обикновено ме прави неспокойна.
— После ще се отпуснем. Всъщност, мога да те уверя, че след неспокойната част и двамата ще се чувстваме много по-отпуснати.
Лейла не само задържа ръката си върху ризата му, а и силно го побутна назад.
— Не се и съмнявам. Но имам навик да разграничавам нещата. Така съм устроена. Това между нас трябва да почака в друго кътче на съзнанието ми известно време. Да поразмишлявам, да се тревожа и питам. Щом ще се уча от теб, за да помогна да сложим край на онова, което иска да ни унищожи, трябва да бъда съсредоточена.
Със сериозно и трезво изражение, Фокс кимна.
— При мен жонглирането помага.
— Зная.
— Както и обсъждането. И… — Той подсуши ръката й и я повдигна към устните си. — … зная кога трябва да дам време на другата страна да прецени всички възможности. Желая те. Гола. В леглото, в стая, изпълнена със сенки и тиха музика. Искам да усещам как сърцето ти бие учестено под ръката ми, докато разпалвам страстта ти. Запази това в някое кътче на съзнанието си. — Той остави кърпата, докато тя го гледаше втренчено. — Ще отида да ти донеса вино. Ще ти помогне да се отпуснеш малко, преди да се заловим за работа.
Лейла остана загледана след него. Сложи ръка на гърдите си и, да, сърцето й биеше учестено.
Очевидно тя имаше много да учи, щом не бе доловила, че Фокс таи това в себе си.