— Значи не я правиш както трябва. Първо опитай чая — каза Сибил, когато й наля. — И сподели мислите си, за да освободиш ума си от тях и да можеш да медитираш.
— Той ме целуна.
— Шокирана и изумена съм. — Сибил подаде чашата на Лейла и отново седна със свити крака на дивана. — Скъпа, момчето не сваля онези свои блестящи очи от теб нито за миг. Гледа те, когато излизаш от стаята, гледа те, когато се връщаш. Здравата е хлътнал.
— Каза… Къде е Куин?
— У Кал. Гейдж си е уредил игра на покер, така че къщата на Кал е празна и те се възползват.
— О! Радвам се за тях. Страхотна двойка са, нали? Добре си пасват.
— Той е идеалният за нея, няма спор. С всички предишни е било заблуда.
— Така ли?
— Подобие на любов. Кал е истинският. По-лесно ти е да говорим за тях, отколкото за теб?
Лейла въздъхна.
— Смущаващо е да се чувствам така и да опитвам да не долавям това, което изпитва той. Защото чувствата му още повече ме объркват. Да добавим и факта, че работим заедно в много отношения, което неизбежно води до близост, и тази близост трябва да бъде уважавана, дори защитавана, защото залогът е дяволски висок. Ако смесиш различните форми на физическа и емоционална близост и те прераснат в интимна връзка, как да поддържаш реда, който е необходим, за да успеем в това, с което сме се заели?
— Ооо! — Сибил присви устни и отпи от чая си. — Много поводи за размисъл.
— Зная.
— Задай си следния въпрос. Прост и директен. Падаш ли си по него?
— О, да, за бога. Но…
— Не, без увъртания. Не анализирай. Страстта е стихийна сила, зареждаща с енергия. Наслаждавай й се. Независимо дали ще я изживееш или не, раздвижва кръвта. Останалото рано или късно ще се подреди. Ти си човек, жена. Ние трупаме емоции, грижи, последици. Но се възползвай от възможността и цени това, което имаш сега. — Тъмните очи на Сибил проблеснаха закачливо. — Наслаждавай се на страстта.
Лейла се замисли, докато опитваше чая.
— Щом поставяш нещата така. Изглежда чудесно.
— Допий чая си и ще използваме страстта ти като фокусна точка за медитация. — Сибил се усмихна над ръба на чашата си. — Не мисля, че ще се отегчиш.
Пета глава
Отначало идеята на Сибил за медитация, основана върху страст, разсмя Лейла, но по-късно й се стори доста добра. Определено по-добра от обичайната й тактика да се преструва в курса по йога. Вдъхна страстта от пъпа до гърба, следвайки указанията, и с издишването се освободи от напрежението, от стреса. Съсредоточи се върху този „гъдел в корема“, както го нарече Сибил. Прие го себе си.
Някъде покрай смеха, дишането и гъдела, успя да се отпусне и да се заслуша в пулса си. И това бе началото.
Спа дълбоко, без да сънува. Събуди се бодра и, трябваше да признае, заредена с енергия. Очевидно медитацията невинаги бе отегчителна.
Щом Фокс бе в съда, а Алис — в кантората, нямаше причина Лейла да отива на работа сутринта. „Време за настройване на режим проучване със Сибил и Куин“, помисли си тя, докато вземаше душ. Трябваше да вложи тази енергия в търсенето на още отговори. Все още не бе добавила в схемите си нито инцидента до площада, нито общия си сън с Фокс.
Облече се за сутринта с дънки и пуловер, преди да избере следобедния тоалет за секретарката Лейла. Не можеше да отрече, че и това бе забавно. Да се старае да изглежда представителна в кантората, внимателно да подбира дрехи и аксесоари. В седмиците от пристигането си до започването на работа при Фокс определено бе заета. Трябваше да уреди толкова неща, да реши толкова проблеми. Но й липсваше работата, липсваше й мисълта, че някой я очаква на определено място в определен час, за да й възложи задача.
Освен това, колкото и повърхностно да изглеждаше, липсваше й повод да обуе страхотните си ботуши.
Докато излизаше от стаята с намерението да тръгне право към кухнята за кафе, чу тракането на клавиатурата от кабинета, в какъвто бяха превърнали четвъртата спалня.
Куин седеше с кръстосани крака на стола и пишеше. Дългите й руси коси, вързани на конска опашка, се полюшваха, докато клатеше глава в ритъма на песен, която звучеше в главата й.
— Не знаех, че си се прибрала.
— Прибрах се. — Куин натисна още няколко клавиша, спря за миг и погледна към нея. — Отбих се във фитнес залата да изгоря няколкостотин калории, но ги наваксах с огромна кифла с боровинков конфитюр от сладкарницата. Все пак мисля, че нямам нищо в излишък след вълнуващия изтощителен секс снощи. Пийнах кафе, взех душ и сега набирам записките на Сибил за съня ти. — Куин протегна ръце нагоре. — И се чувствам в достатъчно добра форма за Бостънския маратон.