— Била е сама. — Фокс се залюля назад. — Трябвало е да се справи сама.
— Ние сме шестима, Фокс. — Тонът на Кал бе спокоен и решителен. — Не можем да бъдем заедно или дори по двойки двадесет и четири часа в денонощието. Трябва да работим, да спим, да живеем, това е. Така е било винаги.
— Тя знае, че положението е такова. — Гейдж разпери ръце. — Както и всеки друг от нас.
— Не е някаква скапана игра на хокей.
— А и тя не е Карли.
След думите на Кал настъпи пълна тишина.
— Не е Карли — тихо повтори той. — Нямаш никаква вина за днешната случка тук, както и за станалото преди седем години. Ако влачиш това бреме, не правиш добро нито на себе си, нито на Лейла.
— Никой от вас не е загубил любим човек в тази битка — сопна се Фокс в отговор. — Не знаете какво е.
— Бяхме до теб — изтъкна Гейдж. — Така че отлично знаем. Знаем. — Той повдигна ръкава си над тънкия светъл белег на китката. — Винаги сме били до теб.
Това бе самата истина и Фокс въздъхна. Гневът му отшумя.
— Трябва да измислим система за свързване, та ако някой от нас е в беда, да изпрати сигнал до всички.
— Трябва да измислим нещо — присъедини се Фокс. — Но първо ще се затворя, за да се отърва от този костюм, после искам бира.
Когато стигнаха до квартирата, Куин вече приготвяше вечерята, впрегната на работа под строгите наставления на Сибил.
— Какво готвиш?
Кал се наведе, повдигна брадичката на Куин и я целуна по устните.
— Зная само, че трябва да обеля тези моркови и картофи.
— Твоя идея беше да готвим вечеря за шестима — напомни й Сибил и се усмихна на Кал. — Вкусно е, ще ти хареса. Сега се разкарай оттук.
— Той може да обели морковите — възрази Куин.
— Фокс ще ги обели — предложи Кал. — Добре се справя със зеленчуци, защото в неговата къща се ядеше само това.
— А ти се нуждаеш от практика — сопна се Фокс в отговор. — Искам да поговоря с Лейла. Къде е тя?
— Горе. Всъщност… хм — промърмори Куин, когато Фокс просто се обърна и излезе. — Сигурно ще бъде интересно. Жалко, че ще пропуснем сцената.
Фокс тръгна нагоре по стълбите. Познаваше разположението на втория етаж, защото бе мъкнал доста мебели дотам при настаняването на жените. Тръгна право към спалнята й и през отворената врата видя Лейла само по сутиен и изрязани бикини.
— Трябва да поговоря с теб.
— Вън! Изчезвай! Господи! — Тя грабна блузата от леглото си и се закри с нея.
— Няма да трае дълго.
— Все едно колко ще трае, гола съм.
— За бога, виждал съм жени по бельо. — Но Лейла просто повдигна ръка и посочи към вратата, и той направи компромиса да се обърне. — Ако имаш морални скрупули, трябваше да затвориш вратата си.
— Тук живеят само жени и… няма значение.
Фокс чу шумолене на дрехи, отваряне и затваряне на чекмеджета.
— Как е главоболието?
— Добре… искам да кажа, отмина. Добре съм, така че ако си дошъл само за това…
— Можеш да престанеш да фучиш.
— Моля?
— Успокой се. И не очаквай да се извиня за преди, когато прочетох мислите ти. Излъчваше страх, който ме връхлетя. Реакцията ми беше инстинктивна и не ме превръща в невъздържан психопат.
— Можеш да владееш инстинктите си и го правиш. Сам ми каза това.
— Малко по-трудно е, когато някой, на когото държа, е изпаднал в беда. Така че се примири. Впрочем може да започнеш да си търсиш друга работа.
— Уволняваш ме?
Предполагайки, че е имала достатъчно време да облече нещо, Фокс се обърна. Бе запечатал в съзнанието си ясен образ на Лейла по сутиен и бикини, но трябваше да признае, че е не по-малко забележителна с дънки, пуловер и гневно изражение.
— Съветвам те да си потърсиш работа, където ще бъдеш сред хора и няма да оставаш сама. Аз влизам и излизам от кантората, а след като госпожа Хоубейкър…
— Мислиш, че имам нужда от бавачка?
— Не, точно сега смятам, че си склонна да преувеличаваш. Мисълта ми е, че не бива да се чувстваш длъжна да идваш отново в кантората. Ако там си неспокойна, ща проявя разбиране и ще намеря друго решение.
— Живея и работя в град, където на всеки седем години се развилнява демон. Имам далеч по-страшни неща, за които да се тревожа, от твоята документация.
— Има други работни места, на които няма да се налага често да стоиш сама и да се ровиш в нечия документация. Сама в офис, където си била нападната.