— В офис, където отблъснах нападателя и успях да го нараня.
— Не омаловажавам това, Лейла.
— Така ми се струва.
— Не искам да се чувствам отговорен, ако ти се случи нещо. Не го казвай. — Фокс протегна ръка напред. — Говорим за моята кантора, моя график, моите чувства.
Тя наклони глава в жест на разбиране и предизвикателност.
— Тогава ще трябва да ме уволниш или да запазиш съветите за себе си. Точка.
— Добре… точка. Опитваме се да измислим някаква аларма или сигнал, който може да достигне до всички едновременно. Без да разчитаме на телефони.
— Какъв, като сигнала на Батман?
Фокс не сдържа усмивката си.
— Страшно би ми харесало. Ще поговорим. — Когато тръгнаха заедно, той попита: — Изяснихме ли нещата?
— Да.
Въпреки нарежданията на Сибил, всички се събраха в кухнята. Каквото и да имаше в менюто за вечеря, вече ухаеше апетитно. Кучето на Кал, Лъмп, лежеше изтегнато под малката масичка и похъркваше.
— В тази къща има уютен хол — изтъкна Сибил. — Удобен за мъже и кучета, при сегашния интериор.
— Сибил все още не е свикнала с изобилието от уникални антики от битпазара. — Куин се усмихна и задъвка стрък целина. — По-добре ли си, Лейла?
— Много. Само ще си взема чаша вино и ще отида горе да опиша последните събития. Впрочем, защо си ми звъняла? Каза, че си ме търсила на служебния и на мобилния телефон.
— О, господи, покрай цялата суматоха забравихме. — Куин се спогледа със Сибил. — Нашата ненадмината хакерка попадна на друга нишка към място, където може би е живяла Ан Хокинс след нощта до Свещения камък.
— При семейство на име Елсуърт, чийто дом бил на няколко километра извън селището през хиляда шестстотин петдесет и втора. Пристигнали скоро след Хокинс, около три месеца по-късно, както открих.
— Има ли връзка? — попита Кал.
— И двете семейства са дошли от Англия. Флетчър Елсуърт. Ан е кръстила единия от синовете си Флетчър. Съпругата на Елсуърт, Онър, била трета братовчедка на съпругата на Хокинс.
— Според мен това определено е връзка — заяви Куин.
— Откри ли точното място?
— Работя по въпроса — отговори Сибил на въпроса на Кал. — Добрах се до това благодарение на потомък на рода Елсуърт, написал книга за семейната история. Свързах се е него… голям бъбривец.
— Всеки развързва езика си пред Сибил.
Куин отхапа още малко от стръка целина.
— Да, всеки. Този човек потвърди, че въпросното семейство Елсуърт е имало ферма на запад от града, на място, наречено Холоу Крийк.
— Значи просто трябва да… — Куин замълча, когато забеляза изражението на Кал. — Какво има? — Бе вперил поглед във Фокс и тя се обърна към него и повтори: — Какво има?
— Някои местни все още го наричат така — обясни Фокс. — Или са го наричали, когато родителите ми са купили земята преди тридесет и три години. Това е семейната ни ферма.
Шеста глава
Цареше пълен мрак, когато Фокс паркира зад пикапа на баща си. Беше сам. Късният час бе една от причините в дома на родителите му да не нахълтат шестима неканени гости, като среднощни нашественици.
Родителите му нямаше да имат нищо против, Фокс знаеше. Вратите на къщата бяха отворени за всеки, по всяко време. Роднини, стари приятели, нови приятели, понякога дори непознати намираха подслон, храна и убежище при семейство Бари-О’Дел. Отплатата за гостоприемството бе хранене на кокошки, доене на кози, плевене на градината или цепене на дърва.
През цялото му детство тук се носеше глъчка и цареше оживление, и все още често бе така. Обитателите на къщата бяха насърчавани да поемат по свой път, а правилата бяха гъвкави, индивидуални и създадени така, че всеки да допринася за общото благо.
„Това все още е моят дом, помисли си Фокс, с каменни зидове, дървена дограма и широка веранда отпред с интересни капаци на прозорците сега боядисани в яркочервено.“ Знаеше, че дори ако някога има възможност да построи свое жилище и създаде семейство, тук, в тази къща ще се чувства у дома си.
Звучеше музика, когато влезе в големия хол с ексцентрична смесица от приложно изкуство, смели цветосъчетания и подбор на материи. Мебелите бяха ръчно изработени, повечето — от баща му. Лампи, картини, вази, купи, покривки, възглавнички, свещи — всичко бе творение на някого от семейството или на близък приятел.