— Няма проблем. Ще внеса млякото вътре, Джо.
— Аз ще събера яйцата. Сложи чайника, Брай. Хладно е тази сутрин. — Тя отново се обърна към Фокс. — Кажи ни, ако имате нужда от нещо или ако можем да помогнем.
— Благодаря. — Фокс даде знак на приятелите си да се отдръпнат, когато Джоан започна да слага яйцата в кошница. — Откъде искате да започнете? От вътре?
— Нали къщата е построена по-късно?
Куин погледна Фокс за потвърждение.
— След стотина години, но може би върху основите на друга. Не зная. А онази колиба… по-скоро, останки на колиба, обрасли с влачещи растения — те са по-стари.
— Била е твърде малка. — Лейла огледа запазените стени. — Дори по онова време не е ставала за жилище. Щом говорим за малко семейство, приютило жена с три бебета, не е била достатъчно голяма.
— Навярно е било хамбар — предположи Сибил — или обор. Но е интересно, че все още е почти цяла. Може би неслучайно.
— Нека първо опитам с къщата. — Куин огледа бараката, земята, голямата каменна сграда. — Може би ако заобиколим оттук, ще открия нещо. Ако не, ще я обходим отвътре, стига родителите на Фокс да нямат нищо против. Ако и там не се натъкнем на нищо… остават земите, горичката, лехите и определено — тези руини. Да стискаме палци. — Тя вдигна палец за късмет с лявата си ръка и подаде дясната на Кал. — Откритата местност сред гората е свещено място, магическо. А камъкът събуди онези проблясъци. На тавана на старата библиотека също се получи. Не беше нужно да правя нещо. Не зная какво би трябвало да направя сега.
— Мисли за Ан — каза й Кал. — Виждала си я, чувал си я. Мисли за нея.
Куин си представи Ан Хокинс, както я бе видяла първия път, с разпуснати коси и ведра с вода от потока в ръце, с наедрял от бременността корем и лице, сияещо от любов към мъжа, който я очакваше. Представи си я каквато бе втория път, отново стройна, със строго облекло. По-възрастна и по-тъжна.
Куин запристъпва по сухите зимни треви, едрия чакъл и каменните пътеки. Въздухът бе хладен, режещ и изпълнен с мирис на животни и пръст. Здраво държеше ръката на Кал, знаейки… чувствайки… че той й дава всичко, което има, за да слее способностите си с нейните, както са слети ръцете им.
— Не просто вървя натам. Виждам теб — обърна се тя към Кал със смях. — Хлапак, все още очилат. Симпатяга. Виждам трима ви да тичате, и по-малко момче… и момиче. Още едно дете, едва проходило момиченце. Толкова е сладко.
— Трябва да навлезеш по-дълбоко. — Кал стисна ръката й. — С теб съм.
— Може би точно това е проблемът. Възможно е да ми предаваш свои спомени, образи от миналото си. — Тя стисна ръката му за миг и освободи своята. — Мисля, че трябва да опитам сама. Дайте ми малко пространство. Чухте ли всички? Отдръпнете се.
Обърна се, достигна до ъгъла на къщата и продължи покрай стените й. Изглеждаше толкова стабилна, помисли си тя, и както бе отбелязала Сибил, внушителна. Камъните, капаците, стъклата. Имаше спящи цветни лехи, а в други се показваха свежи издънки, навярно нарциси, лалета и зюмбюли, след които на свой ред щяха да поникнат летните лилии.
Дебели стари дървета пазеха сянка и Куин си представи — може би видя — сенколюбивите цветя, цъфтящи под нея.
Долавяше се мирис на дим. Сигурно вътре горяха камини. Разбира се, нима можеше тази чудесна стара фермерска къща да няма камина, пред която да се сгушиш в студена вечер? Пламъци, чиито сенки танцуват по стените, и примамлива топлина.
Седеше в стая, осветена от огън и една-единствена лоена свещ. Не плачеше, въпреки че в сърцето й напираше порой от сълзи. С перо и мастило, Ан пишеше със старателна ръка върху страниците на дневника си.
„Синовете ни са на осем месеца. Прекрасни са и здрави. Виждам те в тях, любими. Виждам те в очите им и това ми носи и утеха, и скръб. Аз съм добре. Добротата на братовчедка ми и съпруга й е безгранична. Разбира се, че съм бреме за тях, но никога не ми го показват. В седмиците преди раждането на синовете ни и първите няколко след това не можех много да помагам на братовчедка си, но тя никога не се оплака. Дори сега, когато трябва да се грижа за момчетата, не мога да върша достатъчно, за да се отплащам на нея и братовчеда Флетчър.
Кърпя дрехи. С Онър правим сапун и свещи, които Флетчър разменя.
Никак не ми се иска да пиша за това и е толкова трудно да редя думите върху хартия. Братовчедка ми каза, че младата Хестър Дийл се удавила в езерото в Хокинс Ууд и оставила невръстната си дъщеря сираче. Тя те заклеймила в онази нощ, както сам предсказа. Заклеймила и мен. Знаем, че не е било по нейна воля, както и че не по своя воля е заченала детето.