Звярът живее в него, Джайлс. Ти неведнъж си ми казвал, че онова, което ще сториш, ще промени реда, ще пречисти кръвта. Жертвата, която направи, и раздялата с мен и децата ни беше необходима. В нощи като тази, когато съм толкова сама, сърцето ми се изпълва с жалост към злочестото момиче, което познавах… страхувам се, че случилото се и онова, което ще се случи дълги години след тази нощ, не ще бъде достатъчно. Скърбя, че ти се пожертва напразно и децата ни няма нито да видят лицето на баща си, нито да почувстват целувката му.
Моля се да имам силата и смелостта, които ти вярваше, че притежавам. Ще се моля да ги намеря отново, когато слънцето изгрее. Тази нощ, в непрогледния мрак, мога само да бъда жена, която копнее за любимия си.“
Жената затвори дневника, когато едно от бебетата проплака, а братлетата му се събудиха и запригласяха. Стана и приближи сламеника им до своя, за да ги успокои, да им попее и накърми.
— Вие сте надеждата ми — прошепна тя и подаде на едното подсладена залъгалка, докато другите сучеха.
Щом погледът на Куин се проясни, Кал я вдигна на ръце.
— Трябва да влезем вътре. — С широки, бързи крачки той я отнесе до стъпалата към страничната тераса. Фокс се втурна напред, стигна до вратата и ги поведе към семейния музикален салон.
— Ще донеса вода.
— Нужно й е нещо повече. — Сибил забърза след него. — Накъде е кухнята?
Той посочи и сви в обратната посока. Забелязала, че Куин трепери, Лейла грабна покривката от малкия диван, преди Кал да я сложи на него.
— Главата ми — успя да промълви Куин. — Господи, главата ми. Беше разтърсващо, отвъд скалата на Рихтер. Гади ми се. Трябва да… — Тя раздвижи крака и наведе глава между коленете си. — Добре. — Вдиша и издиша, докато Кал разтриваше раменете й. — Добре.
— Ето. Пийни малко вода. Фокс ти донесе вода.
Лейла взе чашата от него, коленичи и я подаде на Куин.
— Спокойно — посъветва я Кал. — Не бързай да се изправяш. Дишай бавно.
— Повярвайте ми… — Куин погледна към металната кофа, която Гейдж сложи до нея, после към подпалките, изсипани до камината. — Добре се сети, но съм почти сигурна, че няма да ми потрябва. — Бавно се надигна, докато успя да опре пулсиращата си глава върху рамото на Кал. — Беше мощно.
— Зная.
Той леко долепи устни до слепоочието й.
— Казах ли нещо? Беше Ан. Пишеше в дневника си.
— Каза доста неща — отвърна Кал.
— Защо не ми хрумна да включа диктофона си?
— Погрижих се за това. — Гейдж й го подаде. — Извадих го от чантата ти, когато шоуто започна.
Куин бавно отпи глътка вода и погледна Фокс с все още премрежени очи върху бледо като восък лице.
— Едва ли на родителите ти им се намира малко морфин тук.
— Съжалявам.
— Ще отмине. — Кал отново я целуна и нежно потърка тила й. — Обещавам.
— Колко време продължи?
— Почти двадесет минути.
Кал вдигна поглед, когато Сибил влезе с висока керамична чаша.
— Заповядай. — Погали Куин по бузата. — Ще помогне.
— Какво е това?
— Чай. Не е нужно да знаеш повече. Хайде, бъди добро момиче. — Сибил повдигна чашата към устните й. — Майка ти има удивително разнообразие от домашни чайове, Фокс.
— Този има вкус на… — Куин замълча, когато Джоан влезе. — Госпожо Бари…
— Ужасен е на вкус, но ще помогне. Отдръпни се, Кал. — Джоан го побутна, зае мястото му и потърка две точки на тила на Куин. — Опитай да се отпуснеш. Така е по-добре. Дишай, вдишай кислород и издишай напрежението и гаденето. Добре. Бременна ли си?
— Какво? Не. Хм, не.
— Тук има една точка. — Джоан хвана лявата й ръка и притисна свивката между палеца и показалеца. — Ефективно е, но по традиция забранено за бременни.
— Точката Хоку — каза Сибил.
— Разбираш от акупресура?
— Тя разбира от всичко — заяви Куин и най-сетне задиша спокойно. — По-добре съм. Много по-добре. Вече не ми причернява, само чувствам тъпа дразнеща болка. Благодаря.
— Трябва да си починеш. Кал може да те заведе горе, ако искаш.
— Благодаря, но…
— Кал, трябва да я заведеш у дома. — Лейла пристъпи напред и сложи ръка на рамото му. — Аз ще отида до кантората с Фокс. Сибил, нали можеш да откараш Гейдж до къщата на Кал?