— Мамка му, мамка му! — повтори тя безброй пъти.
— Обърни и продължавай, Сибил. — Гейдж сложи ръката си върху нейната, която стискаше волана. Беше студена, забеляза той, но непоклатима. — Обърни колата и карай напред.
— Да, добре. — Тя потръпна силно и обърна. — Е… за какво говорехме, преди да ни прекъснат?
Искреното възхищение от куража й предизвика в него гръмогласен смях.
— Имаш здрави нерви, сестричке. Железни.
— Не зная. Исках да го убия. Просто исках да го убия. А и колата не е моя, така че ако бях я съсипала, прегазвайки проклетото изчадие, проблемът е на Кю. — В този момент стомахът й се преобърна. — Вероятно беше глупаво. За миг не виждах нищо, после… когато стъклото… можех да се блъсна в някое дърво или да паднем в потока.
— Хората, които се страхуват да направят нещо безразсъдно, не стигат до никъде.
— Исках да му го върна за онова, което причини на Лейла вчера. Но подобни опити са безсмислени.
— Не беше толкова глупаво — каза Гейдж след минута.
Сибил се засмя, стрелна го с поглед и продължи да се смее.
— Сега, като го споменаваш, наистина не беше.
Седма глава
Петъчният график на Фокс не му остави много време за усамотение и размисъл. Следваха среща след среща, разговори, телефонни консултации… В късния следобед реши да използва часа, в който нямаше ангажименти, за разходка и почивка на ума.
По-добре бе да отскочи до „Боул-а-Рама“ и да се види с Кал за няколко минути. Ако успееха да поговорят, щеше да узнае дали Куин се е съвзела и дали има нещо ново.
Когато излезе, за да каже на Лейла, я завари да разговаря с прабабата на Кал, Естел Хокинс.
— Очаквах да се срещнем на усамотено място, далеч от хорски очи, както обикновено. — Фокс целуна старицата по бузата с отпусната, изтъняла кожа. — Как иначе ще запазим връзката си в тайна?
— Вече се е разчуло из целия град. — Очите на Еси проблеснаха зад дебелите стъкла на очилата. — Можем открито да заживеем в грях.
— Отивам да събера багажа си.
Тя се засмя и го смушка.
— Преди това се надявах да ми отделиш няколко минути. Професионално.
— Винаги имам време за теб, във всяко отношение. Ела вътре. Лейла няма да ме свързва с никого. — Намигна й, когато хвана Еси под ръка. — В случай че страстта ни стане неудържима.
— Да заключа ли външната врата? — извика Лейла, когато той поведе Еси към кабинета си.
— Истинско чудо е как успяваш да се съсредоточиш върху работата си — отбеляза Еси, когато влязоха — с това хубаво момиче в кантората.
— Имам херкулесова воля. Искаш ли кока-кола?
— Да.
— Само секунда.
Донесе й чаша, лед и наля. Старицата беше от любимите му хора и Фокс се постара да я настани удобно, преди да седне до нея в ъгъла за гости.
— Къде е Джинджър? — попита той, имайки предвид братовчедката на Кал, която живееше с Еси.
— Отскочи до банката, преди да затворят. Ще мине да ме вземе. Няма да ти отнема много време.
— С какво мога да ти бъда полезен? Искаш да съдиш някого?
Еси се усмихна.
— Не се сещам за нищо, което да ненавиждам повече от това. Питам се защо хората не престават да се съдят.
— Виновни са адвокатите. Все пак е по-добра алтернатива, отколкото да се бият до смърт. В повечето случаи.
— Хората правят и това. Но не съм дошла тук за никое от двете. Става дума за завещанието ми, Фокс.
Прониза го остра болка. Еси бе на деветдесет и три и той определено разбираше и одобряваше решението човек да уреди всичко много преди да стигне до нейните години. Но все пак бе мъчително да си представи света без нея.
— Преди няколко години актуализирах завещанието ти и попечителския ти фонд. Промяна ли искаш?
— Неголяма. Имам няколко бижута, които държа да оставя на Куин. В сегашния вариант перлите ми и обиците с аквамарини са за Франи. Тя разбира решението ми да ги завещая на бъдещата й снаха. Вече говорих с нея. Зная, че ако остане както е, мога да разчитам на нея да ги даде на Куин. Но доколкото си спомням, казвал си, че за наследниците винаги е по-лесно, ако всичко е написано черно на бяло.
— Обикновено е така. Ще се погрижа. — Макар да бе сигурен, че паметта няма да му изневери, щом се касае за Еси, Фокс стана и взе бележник, за да запише желанието й. — Няма да ми трябва много време да отразя промяната. Ще ти донеса новото завещание за подпис в понеделник сутринта, ако е удобно за теб.