— Добре, но нямам нищо против аз да намина.
Фокс знаеше, че тя продължава да посещава библиотеката почти всеки ден, но би предпочел да й спести идването, ако можеше.
— Когато е готово, ще ти се обадя. Тогава ще видим как ще е най-добре. Има ли още нещо, което искаш да добавиш, промениш или зачеркнеш?
— Не, само онези две бижута. Ти записа всичко толкова подробно, Фокс. Това ми носи голямо успокоение.
— Ако някои от внуците ми станат адвокати, ще изпълнят последната ти воля.
Устните й се присвиха, но очите й останаха сериозни, когато докосна ръката му.
— Иска ми се да доживея, докато Кал се ожени през есента. Да преживея поредните Седем и да танцувам със своето момче на сватбата му.
— Госпожо Еси…
— Не бих имала нищо против да потанцувам и с теб на твоята. Ненаситна съм и ще кажа, че освен това ми се иска да прегърна първото дете на Кал. Но зная, че може би не е писано. Онова, което се задава този път, е по-страшно от всякога.
— Няма да допуснем да ти се случи нищо.
Тя въздъхна умилено.
— Защитавате този град от десетгодишни. Ти, Кал и Гейдж. Жалко, че няма да доживея до деня, в който това няма да е нужно. — Отново го потупа по ръката. — Джинджър ще дойде да ме вземе всеки момент.
Фокс стана, за да й помогне да се изправи.
— Ще те изпратя и ще я почакаме отвън.
— Продължавай с работата си. Дано си планирал някакво забавление за уикенда.
— Би ли излязла с мен?
Тя се засмя и се облегна на ръката му, докато вървяха към вратата.
— В доброто старо време — да.
Фокс застана до прозореца и видя как Джинджър помогна на Еси да се качи в колата.
— Забележителна жена — отбеляза Лейла.
— Да, такава е. Намери ми завещанието й. Иска няколко промени.
— Добре.
— Хрумва ли ти някога, че може да загубим? Да загубим града, себе си, всичко накуп.
Тя се поколеба.
— А на теб?
— Не. — Фокс я погледна през рамо. — Мисля, че ще спечелим. Но не всички ще оцелеят. Не всички хора, които днес са някъде из града и се занимават с работата си, ще останат живи.
Вместо да излезе на разходка, той се върна в кабинета си и извади копие от своето завещание, за да го прегледа.
Малко след пет часа изпрати последния клиент до вратата, а после се обърна към Лейла.
— Излизаме. Грабвай нещата си. Отиваме на боулинг.
— Не мога, но благодаря за поканата. Искам да видя как е Куин.
— Тя ще ни чака там. Цялата банда се събира в „Боул-а-Рама“. Петък вечер е. Пица, бира и кегли.
Лейла си спомни за плановете си за топла супа на спокойствие, чаша вино и книга.
— Често ходиш на боулинг.
— Мразя го, което е проблем, като имаш предвид, че един от най-близките ми приятели е собственик на боулинг центъра. — Взе палтото й, докато говореше. — Но пиците си ги бива и има машини за пинбол. Обожавам пинбола. Освен това, заслужаваме почивка. От всичко.
— Прав си.
Фокс й подаде палтото.
— Петък вечер в Холоу? „Боул-а-Рама“ е хитът.
Тя се усмихна.
— Тогава да тръгваме. Да повървим ли пеша?
— Четеш мислите ми. В преносен смисъл. Цял ден съм напрегнат. — Фокс се спря, когато излязоха навън. — Кофа теменужки пред цветарския магазин. И Ерик Муър, гладко обръснат. Винаги обръсва зимната си брада през март. Пролетта идва. — Хвана ръката на Лейла, докато въвряха по тротоара. — Знаеш ли какво друго обичам колкото пица и пинбол?
— Какво?
— Разходка с хубаво момиче.
Лейла го погледна втренчено.
— Вече си в по-добро настроение.
— Мисълта за пица винаги ми се отразява добре.
— Не, наистина.
Той махна с ръка на някого от другата страна на улицата.
— Бях потънал в самосъжаление. Нуждая се от това от време на време, но бързо ми минава.
— Как?
— Като си напомня, че всички правим каквото трябва. И че в повечето случаи накрая доброто побеждава. Понякога краят не е такъв, какъвто ни се иска, но все пак е добър.
— Успя да повдигнеш духа ми.
— Това беше целта.
— Не бях потънала в самосъжаление. По-скоро бях разтревожена. Теменужките са добър знак, но ми е мъчно, че се открояват сред подобни гледки. — Лейла пое към магазинчето за сувенири. — Иска ми се и аз да вярвам, че доброто побеждава, но е трудно, като зная, че е на такава цена. Че някои хора губят.