— Може би не е загуба за тях. Може би ще се устроят в Айова и ще ударят джакпота от лотарията или бизнесът им ще потръгне двойно по-добре. Или просто ще се почувстват по-щастливи там, поради каквато и да е причина. Колелото трябва да се завърти, за да стигнеш някъде.
— И го казва човек, който упражнява адвокатска професия в малкото си родно градче.
— Аз завъртях колелото. — Прекосиха площада. — То ме доведе обратно тук. Доведе и теб.
Фокс отвори вратата и я поведе към шумотевицата „Боул-а-Рама“.
— При пицата и пинбола.
— И пролетта, ако продължим алитерацията. Бих добавил боулинг и безгрижие.
— Безгрижие. Печелиш три точки.
— Зная как да изиграя картите си. — Фокс се завъртя и предавайки се на веселото настроение, неочаквано долепи устни до нейните. — Следващата двойка думи е секс и страст.
— Няма да избързвам с тези карти.
— Тогава ще се задоволя с разходка и развлечение. — Той тръгна към шестата писта, където Кал, Куин и Сибил слагаха обувки за боулинг. — Къде е Търнър?
— Изостави ни заради видеоигрите — отвърна Сибил.
— И вечният му съперник на пинбол ще се присъедини. После ще дойдем.
— Няма проблем. Оставам сам с три красиви жени. — Кал подаде чифт обувки. — Тридесет и седми?
— Изглежда, са за мен.
Лейла седна в сепарето, когато Фокс придърпа Кал на няколко крачки.
— Как успя да придумаш Гейдж да дойде?
— Тази вечер баща му почива. Бил не е в клуба и…
— Ясно. Ще му натрия носа на „Томкет“. Той ще плати бирите.
— „Томкет“? — Сибил драматично повдигна вежди. — Това не е ли игра с много насилие?
— Може би. — Фокс я изгледа с присвити очи. — Какво, да не си ми майка? Всъщност ще те помоля да не споменаваш пред майка ми, че съм смачкал Гейдж на военна игра, ако случайно я срещнеш.
За час светлините, звънът и тракането на противосамолетни оръдия заличиха и последните следи от мрачното настроение на Фокс. Не можеше да се оплаче от нищо, докато стоеше, гледаше трите привлекателни жени и победоносно отпиваше от спечелената бира. Гейдж никога не можеше да го бие на „Томкет“.
— Най-приятната гледка — отбеляза Гейдж, взирайки се в задните части на Куин, която пристъпваше към пистата.
— Несравнима. Започва петъчната вечерна лига. — Фокс хвърли поглед към мъжете и жените с униформени фланелки, които минаха покрай рецепцията. — Кал ще има добър оборот.
— Ето го и Напър. — Гейдж отпи бира, оглеждайки мъжа с фланелка на отбора си в червеникавокафяво и кремаво. — Все още ли е…
— Да. Разменихме си няколко думи преди два дни. Същият негодник, пораснал и със значка.
— Петдесет и осем. — Лейла седна да смени обувките си. — Не мисля, че съм открила най-новата си страст.
— На мен ми харесва — каза Сибил, настанявайки се до нея. — Бих предпочела по-свестни обувки, но ми допада играта, рухването и възстановяването.
— Което означава?
— Търкаляш топката, събаряш кеглите, изтребваш ги. Но ако нанесеш точния удар, сякаш сами се избиват помежду си. После, след минута, отново са изправени, строени като войници. След толкова военни игри — закачливо се усмихна тя на Фокс — умирам от глад. — Наклони глава назад и погледна Гейдж. — Как мина битката?
— Повече ме бива с картите и жените.
— Натрих носа му, както се заканих. Бирите са за негова сметка.
Докато седяха на масата на пица и бира, не обсъждаха случилото се сутринта. Не чертаеха планове за следващия ден. За момента бяха просто приятели, прекарващи вечерта в забавленията, които предлагаше малкото провинциално градче.
— Следващия път ще играем моята игра — заяви Гейдж и се усмихна злорадо на Фокс. — Приятелски турнир по покер. Ще видим кой ще черпи тогава.
— Когато и където кажеш. — Фокс отвърна на усмивката му, грабвайки резен пица. — Тренирал съм.
— Покерът със събличане не се брои.
— Брои се, ако печелиш — възрази Фокс с пълна уста.
— Виж кой се е завърнал! — Шели Кьолер тръгна към тях, залитайки, в дънки, предназначени да увреждат вътрешни органи, и тениска с размер за недоразвито дванадесетгодишно момиче. Обхвана лицето на Гейдж с две ръце и впи устни в неговите в дълга, ненаситна и леко пиянска целувка.