— Здравей, Шел — каза той, когато измъкна езика си.
— Чух, че си тук, но не бях те зърнала. Както винаги, да те схруска човек. Какво ще кажеш да…
— Какво ново? — прекъсна я той и взе бирата си, за да спаси устата си от още едно нападение.
— Развеждам се.
— Съжалявам.
— Аз — не. Блок е безполезно двулично копеле, а онази му работа е колкото кисела краставичка, от малките.
— Не знаех.
— Трябваше да избягам с теб навремето — каза тя и замаяно се усмихна на компанията. — Здравейте. Здрасти, Фокс! Искам да поговорим за развода ми.
Шели искаше да говори за развода си през двадесет от двадесет и четирите часа на денонощието. Другите четири запазваше за злословене по адрес на сестра си, която бе станала твърде близка със съпруга й.
— Отбий се в кантората другата седмица.
— Тук мога да говоря спокойно. Нямам никакви тайни. Нямам тайни от никого в този проклет град. Всеки нещастник в него знае, че хванах мъжа си с ръка върху цицата на сестра ми. Искам да добавя още нещо към причините. Отчуждение, липса на физическа близост…
— Ще го обсъдим. Искаш ли да пийнеш едно кафе на бара, докато…
— Не искам кафе. Пийнах порядъчно, за да отпразнувам наближаващия си развод. Искам още една бира и да се повъргалям с Гейдж, както в доброто старо време.
— Добре, може и по бира.
— Бих се повъргаляла и с теб — каза тя на Фокс, когато стана и я поведе към бара. — Искам това да се запише.
— Толкова е нещастна. Съжалявам — промълви Лейла. — Неволно долавям тези неща. Дълбоко страда.
— Фокс ще й помогне. Такава му е работата. — Кал кимна към бара, където Шели бе седнала и слушаше Фокс, опряла глава на рамото му. — Той е от адвокатите, които твърде много се вживяват в ролята си на съветници.
— Ако сестра ми си играе на „стисни дините“ със съпруга ми, и аз бих му смъкнала кожата при развод. — Сибил отчупи малко парче мексиканска питка. — Искам да кажа, ако някога се омъжа. И то след като направя и двамата на пихтия. Наистина ли мъжът й се казва Блок?
— За жалост — потвърди Кал.
На бара, Шели не поглеждаше кафето, но слушаше.
— Престани да злословиш срещу Блок на обществено място. Пред мен можеш да говориш каквото искаш за него. Но не е в твой интерес да го обиждаш, особено за размера на мъжкото му достойнство, пред целия град.
— Всъщност не е колкото малка кисела краставичка. Но изобщо не заслужава да има мъжко достойнство.
— Зная. Сама ли си тук?
— Не — въздъхна тя. — Дойдох с приятелки. До игрите сме. Решихме да се насвяткаме, майната им на мъжете.
— Добре. Нали няма да шофираш, Шели?
— Не. Дойдохме пеша от къщата на Арлийн. После ще се върнем там. Разкарала е гаджето си.
— Ако сте готови за тръгване, докато съм тук, и искате някой да ви откара, обади ми се.
— Ти си най-сладкото създание в целия скапан свят.
— На игрите ли отиваш сега?
— Да. Но след малко ще се приберем да пием ябълково мартини и да гледаме „Телма и Луиз“.
— Звучи чудесно.
Фокс я хвана под ръка, преведе я покрай масите, далеч от Гейдж и другите, и я придружи до залата за видеоигри.
Решил, че заслужава още една бира, спря до бара и си я поръча за сметка на Гейдж.
— О, явно отношенията ви с Шели не са само професионални.
Фокс не се обърна, когато чу гласа на Напър.
— Спокойна нощ за силите на реда, а, заместник-шериф „Мързи ме да гледам“?
— Хората с истински професии имат право на почивка. Какво е твоето оправдание?
— Харесва ми гледката на хора без топки, които търкалят такива.
— Чудя се какво ли ще стане с твоите, когато Блок разбере, че сваляш жена му.
— Заповядай, Фокс. — Зад бара, Холи сложи бирата му на плота и го погледна с разбиране. Работеше тук от достатъчно години, за да знае кога и от кого да очаква неприятности. — Да ти донеса ли нещо, заместник-шерифе?
— Наливна „Бъд“. Обзалагам се, че Блок ще насини жалкия ти задник другата седмица.
— Не те съветвам да се бъркаш в това. — Фокс застана с лице към Напър. — Блок и Шели си имат достатъчно проблеми и без да наливаш масло в огъня.
— Ти ме съветваш какво да правя?
Напър го смушка в ребрата и предизвикателно оголи зъби в свирепа усмивка.
— Просто ти казвам, че Блок и Шели преживяват труден период и не е нужно да влошаваш нещата още повече, само защото изгаряш от желание да ме дразниш. — Той повдигна бирата си. — Време е да се размърдаш.