— Мога да правя каквото поискам. Тази вечер съм свободен, по дяволите.
— Така ли? Аз също. — Фокс, който никога не бягаше от предизвикателства, наклони халбата към ризата на Напър. — Опа! Кашкавалени ръце.
— Тъп шибаняк!
Напър го блъсна с такава сила, че Фокс щеше да се приземи на задните си части, ако не го бе очаквал.
С танцова стъпка той се отдръпна встрани и заместник-шерифът полетя по инерция към една от табуретките на бара. Когато се изправи и се завъртя, готов за нов удар, срещу него стоеше не само Фокс, а и Гейдж, и Кал.
— Какво разхищение — провлачено каза Гейдж. — Жалко за хубавата бира. Отива ти така, Напър.
— Напоследък не търпим създания от твоя вид в града, Търнър.
Гейдж разпери ръце и го подкани с жест.
— Изгони ме де.
— Никой от нас не иска неприятности тук, Дерик. — Кал направи крачка напред, заплашително вперил поглед в Напър. — Това е място за семейни забавления. Има много деца. Много свидетели. Ще те заведа в магазина ни за сувенири и ще ти облечем чисто нова фланелка. Няма да я плащаш.
— Не искам нищо от вас, проклетници. — Напър се озъби срещу Фокс. — Приятелите ти няма винаги да бъдат наблизо и да те защитават, О’Дел.
— Често забравяш правилата. — Гейдж се приближи и застана пред Фокс, преди приятелят му да се втурне към стръвта. — Ако тормозиш един от нас, ще си имаш работа с всички ни. Всъщност каква работа имаме ние с Кал? С удоволствие ще държим палтото на Фокс, докато те смели от бой. Няма да бъде за първи път.
— Времената се менят.
Напър си проправи път покрай тях.
— Не чак толкова — промърмори Гейдж. — Голям задник е, както винаги.
— Казах ти. — С привидно спокойствие, Фокс отново застана до бара. — Ще трябва да ми налееш нова бира, Холи.
Когато се върна на масата, Куин му се усмихна лъчезарно.
— Вечеря и шоу. Тук има всичко.
— Шоуто продължава вече двадесет и пет години.
— Той те мрази — тихо каза Лейла. — Дори не знае защо.
— На някои хора не им трябва причина. — Фокс сложи ръка върху нейната. — Забрави за него. Какво ще кажеш за една игра на пинбол? Получаваш хиляда точки аванс.
— Не го приемай като обида, но… Не! Не пий това. Господи! Погледнете.
Пенливата течност в чашата на Фокс беше кръв. Той бавно я остави.
— Две похабени бири за една вечер. Мисля, че купонът свърши.
Куин предпочете да остане в боулинг центъра с Кал, докато затвори, а Фокс изпрати Лейла и Сибил до вкъщи. Беше само на две преки и знаеше, че далеч не са беззащитни. Но не одобри идеята да излизат навън през нощта сами.
— Каква е историята на нещастника, чиято риза попи бирата ти? — полюбопитства Сибил.
— Просто побойник, който ме тормози, откакто бяхме деца. Сега е заместник-шериф.
— И те е нарочил без определена причина?
— Бях кльощав, по-дребен… и по-умен от него, и произхождах от семейство на хипита.
— Предостатъчно. Е… — Пръстите й леко притиснаха бицепса му. — Сега не си кльощав. Но все още си по-умен. — Усмихна му се с одобрение. — И по-бърз.
— Той иска да те нарани. Това е номер едно в списъка му от десет неща, които иска да постигне. — Лейла се загледа в профила на Фокс, докато пресичаха улицата. — Няма да се спре. Хора като него не се отказват.
— Списъкът на Напър не е първата ми грижа. Трябва да знае мястото си.
— Е, отново у дома. — Сибил се качи на първото стъпало, обърна се и погледна тихата улица. — Успяхме да съчетаем игра на боулинг, вечеря, малка разпра и предупреждение от злото, всичко това — преди единадесет. Забавленията нямат край в Хокинс Холоу. — Тя сложи ръце върху раменете на Фокс и леко го целуна. — Благодаря, че ни изпрати, сладур. До утре сутринта. Лейла, можеш да поработиш с Фокс върху логистиката, времето и транспорта и да ми кажеш. Ще бъда горе.
— Родителите ми трябва да излязат най-късно в осем — каза той на Лейла, когато Сибил се отдалечи. — Ще намина да ви взема, ако искате.
— Няма нужда. Предполагам, че ще дойдем с колата на Куин. А теб кой ще те изпрати, Фокс?
— Помня пътя.
— Знаеш какво имам предвид. По-добре е да останеш тук.
Той се усмихна и бавно запристъпва към нея.
— Къде тук?
— На дивана, поне засега.
Лейла сложи пръст на гърдите му и леко го побутна назад.
— Диванът ви е неудобен и имате само основните кабелни канали. Трябва да поработиш върху стратегията си. Ако беше предложила да остана, защото се безпокоиш, че със Сибил сте сами в къщата, щях да се опитам да поспя на дивана, докато върви повторението на „Закон и ред“, и да си мисля за теб горе, в леглото. Целуни ме за лека нощ, Лейла.
— Може би наистина се безпокоя.
— Не е вярно. Целуни ме за лека нощ.
Тя въздъхна. Наистина трябваше да поработи върху стратегията си. Съзнателно наклони глава назад и го целуна приятелски, както бе сторила Сибил.
— Бъди внимателен.
— Вниманието невинаги води до постигане на целта. Поне в подобни случаи.
Той обхвана лицето й и сниши устни към нейните. Макар и нежна, макар и бавна, целувката я разтърси от главата до петите като удар. Плъзването на езика му, допирът на пръстите му до слепоочията й, близостта на стегнатото му тяло я накараха да се почувства така, сякаш се разтапя.
Фокс я задържа още миг и се вгледа в очите й.
— Това беше целувка за лека нощ.
— Да. Няма спор.
После отново я целуна, със същата плавност и увереност, и Лейла трябваше да се хване здраво за ръцете му за равновесие.
— Сега никой от двама ни няма да спи. — Той се отдръпна назад. — Е, изпълних дълга си, нямам повече работа тук. Жалко. Ще се видим утре.
— Добре. — Едва когато стигна до вратата, Лейла се обърна и погледна назад към него от разстояние, което й се струваше безопасно. — Предпазлива съм по природа, особено щом става дума за важни неща. Мисля, че сексът е нещо важно, или поне би трябвало да бъде.
— При мен е в списъка на десетте приоритета.
Тя се засмя и отвори вратата.
— Лека нощ, Фокс.
После тръгна направо към горния етаж. Сибил излезе от кабинета и повдигна вежди.
— Сама ли си?
— Да.
— Мога ли да попитам защо няма да схрускаш сладкия адвокат?
— Защото може би означава твърде много за мен.
— Аха. — Сибил кимна с разбиране и се облегна на касата на вратата. — Това винаги усложнява нещата. Искаш ли да разсееш сексуалното напрежение с малко проучване и водене на записки?
— Не съм убедена, че схемите и графиките имат такава сила, но ще опитам. — Лейла свали сакото си, влизайки в кабинета. — Обикновено бягам… или право към него, или обратно. Резултатът е различен.
Сибил се приближи да разгледа картата на града, която Лейла бе разпечатала и залепила на стената.
— А аз се въртя в кръг, претеглям и умувам. Питам се дали досега не съм се опитвала да долавям истинските им намерения. — Тя докосна слепоочието си. — Без да го осъзнавам.
— Възможно е. — Сибил взе кабарче с червена глава — символизираща кръв — и го заби в боулинг центъра на картата като знак за поредния инцидент. — Но Фокс би те накарал да умуваш дълго при нормални обстоятелства. Като добавиш и ненормалното, ето ти още поводи за размисъл. Ако ти е нужно време, имаш достатъчно.
— При нормални обстоятелства щеше да бъде разумно. — На бюрото Лейла избра червена индексна карта и написа: „Кървава бира, Фокс, Боул-а-Рама“, часа и датата. — Но времето е едно от нещата, които са под въпрос, нали? С колко разполагаме всъщност?
— Говориш като Гейдж. Добре че не се събрахте двамата черногледци.
— Може би, но… — Лейла се намръщи, оглеждайки картата. — Има още едно кабарче на пътя между къщите на Фокс и на Кал.
— За голямото грозно куче. Не ти ли казах? Защото ти дойде в центъра направо от работа. Съжалявам.
— Кажи ми сега.
Когато го направи, Лейла взе синя карта, цвета, който бе избрала за появите на демона в образ на животно, и я попълни.
— Неприятно ми е да го призная, но докато умът и ръцете ми са заети, все още чувствам сексуално напрежение.
— Да, да. — Сибил я потупа по рамото. — Ще направя чай. Ще добавим и малко шоколад. Винаги помага.
Лейла се съмняваше, че едно сладко питие би прогонило неустоимия адвокат от мислите й, но щеше да се задоволи и с това.