— Къде тук?
— На дивана, поне засега.
Лейла сложи пръст на гърдите му и леко го побутна назад.
— Диванът ви е неудобен и имате само основните кабелни канали. Трябва да поработиш върху стратегията си. Ако беше предложила да остана, защото се безпокоиш, че със Сибил сте сами в къщата, щях да се опитам да поспя на дивана, докато върви повторението на „Закон и ред“, и да си мисля за теб горе, в леглото. Целуни ме за лека нощ, Лейла.
— Може би наистина се безпокоя.
— Не е вярно. Целуни ме за лека нощ.
Тя въздъхна. Наистина трябваше да поработи върху стратегията си. Съзнателно наклони глава назад и го целуна приятелски, както бе сторила Сибил.
— Бъди внимателен.
— Вниманието невинаги води до постигане на целта. Поне в подобни случаи.
Той обхвана лицето й и сниши устни към нейните. Макар и нежна, макар и бавна, целувката я разтърси от главата до петите като удар. Плъзването на езика му, допирът на пръстите му до слепоочията й, близостта на стегнатото му тяло я накараха да се почувства така, сякаш се разтапя.
Фокс я задържа още миг и се вгледа в очите й.
— Това беше целувка за лека нощ.
— Да. Няма спор.
После отново я целуна, със същата плавност и увереност, и Лейла трябваше да се хване здраво за ръцете му за равновесие.
— Сега никой от двама ни няма да спи. — Той се отдръпна назад. — Е, изпълних дълга си, нямам повече работа тук. Жалко. Ще се видим утре.
— Добре. — Едва когато стигна до вратата, Лейла се обърна и погледна назад към него от разстояние, което й се струваше безопасно. — Предпазлива съм по природа, особено щом става дума за важни неща. Мисля, че сексът е нещо важно, или поне би трябвало да бъде.
— При мен е в списъка на десетте приоритета.
Тя се засмя и отвори вратата.
— Лека нощ, Фокс.
После тръгна направо към горния етаж. Сибил излезе от кабинета и повдигна вежди.
— Сама ли си?
— Да.
— Мога ли да попитам защо няма да схрускаш сладкия адвокат?
— Защото може би означава твърде много за мен.
— Аха. — Сибил кимна с разбиране и се облегна на касата на вратата. — Това винаги усложнява нещата. Искаш ли да разсееш сексуалното напрежение с малко проучване и водене на записки?
— Не съм убедена, че схемите и графиките имат такава сила, но ще опитам. — Лейла свали сакото си, влизайки в кабинета. — Обикновено бягам… или право към него, или обратно. Резултатът е различен.
Сибил се приближи да разгледа картата на града, която Лейла бе разпечатала и залепила на стената.
— А аз се въртя в кръг, претеглям и умувам. Питам се дали досега не съм се опитвала да долавям истинските им намерения. — Тя докосна слепоочието си. — Без да го осъзнавам.
— Възможно е. — Сибил взе кабарче с червена глава — символизираща кръв — и го заби в боулинг центъра на картата като знак за поредния инцидент. — Но Фокс би те накарал да умуваш дълго при нормални обстоятелства. Като добавиш и ненормалното, ето ти още поводи за размисъл. Ако ти е нужно време, имаш достатъчно.
— При нормални обстоятелства щеше да бъде разумно. — На бюрото Лейла избра червена индексна карта и написа: „Кървава бира, Фокс, Боул-а-Рама“, часа и датата. — Но времето е едно от нещата, които са под въпрос, нали? С колко разполагаме всъщност?
— Говориш като Гейдж. Добре че не се събрахте двамата черногледци.
— Може би, но… — Лейла се намръщи, оглеждайки картата. — Има още едно кабарче на пътя между къщите на Фокс и на Кал.
— За голямото грозно куче. Не ти ли казах? Защото ти дойде в центъра направо от работа. Съжалявам.
— Кажи ми сега.
Когато го направи, Лейла взе синя карта, цвета, който бе избрала за появите на демона в образ на животно, и я попълни.
— Неприятно ми е да го призная, но докато умът и ръцете ми са заети, все още чувствам сексуално напрежение.
— Да, да. — Сибил я потупа по рамото. — Ще направя чай. Ще добавим и малко шоколад. Винаги помага.
Лейла се съмняваше, че едно сладко питие би прогонило неустоимия адвокат от мислите й, но щеше да се задоволи и с това.
Осма глава
В хладното утро се сипеше кротък, ситен дъжд. Фокс знаеше, че навярно ще се задържи през целия ден, като досадно главоболие. Не можеше да стори нищо, освен да се примири.
Изрови памучен пуловер с качулка от коша с дрехи за пране, които бе успял да пусне в пералнята, но все още не бе прибрал на мястото им. Беше деветдесет процента сигурен, че са изпрани. Или поне седемдесет и пет. Помириса пуловера и сигурността му скочи на сто процента.